Велико наше слово
език вълшебен наш,
във време тъй сурово
тъй нужен си сега!
Защото в теб се взира
народен дух заспал,
опора наша свята,
духовен арсенал.
Свещено ти наследство,
забързани нехаем,
че си едното средство,
да мислим и мечтаем.
Сега навън вали
тих дъжд от чужди думи,
но вътре в нас гори
мощта ти сладкодумна.
О, родно мое слово,
ти мое битие,
аз зная след пороя,
ще вярваме отново
във тебе и чрез теб!
Забравян, пренебрагнат,
ти пак ще осветиш,
живота ни напрегнат
със своите лъчи.
С теб винаги богати
в историята ще бъдем,
реч наша, блага, свята,
наш извор и премъдрост.
