Сиромашията по
нашите ширини не е нещо ново, а отколешно явление, както ни е до болка
известно. По нашите краища от край време човешкото съществуване се е свеждало, свежда се, а вероятно и отново ще
се свежда предимно до принуда, труд, житейски инат и робия (без значение дали
на чужд агресор, на партията, на комшията, шефа, чорбаджията или фирмата), и
някоя разходка на чист въздух в празното време, което сме свикнали да наричаме
почивни дни. По традиция българинът ходи на море веднъж годишно през лятото. Почивка,
която често изпитва предела на финансовите му възможности, поради което е
внимателно планирана и заложена в бюджета му, и за която често има акумулирани
скрити резерви. С планината обаче нещата стоят по-иначе. За повечето ни
сънародници, горската обител предлага далеч по-евтина възможност за почивка и
разтуха. Да не говорим, че на повечето от нас тя е и по-близо, фактор който
редуцира транспортните ни разходи свързани с разходката до минимум, сваляйки от
плещите ни една значителна тежест. В течение на близо сто и двадесет годишната туристическа
традиция у нас, в българските планини редица родолюбци, спортисти и ентусиасти
са създали множество хижи с една единствена цел – да служат на хората. Да ги
подслонят при нужда и да бъдат тяхно единствено убежище пред изпитанията и
превратностите на природата. Там замръкналият е получавал и все още получава топла
храна, подкрепа, легло и завивка. Нерядко и безвъзмездно! За нещастие обаче,
напоследък се появиха изгледи това да се промени.
Факт е, че бизнесът
хитро е обърнал взор към тези места, които чисто икономически и пазарно са
апетитни и перспективни източници на примамлива, лесна и бърза печалба. Също така
започва да става факт и обстоятелството, че политическата воля това домогване да
не се случи, все повече изтънява и отслабва, поддавайки се на това или онова
изгодно предложение от силните на деня. В резултат мнозина самозабравили се и
изкушени от възможността за личен просперитет, са в състояние да подкопаят и разрушат
устоите на идеята за ХИЖАТА, като я преиначат, променят и изкривят до нещо
различно и такова, което би им носило търсената изгода и дивидент. Дали един
такъв процес ще намери продължение зависи единствено от мен, от теб, от него и
от всички нас.
Вярвам силно, че
все още не сме забравили и ценим това човешко дело наченато с позитивна и
идеална цел, каквото е Хижата, с нейните непреходни основания, функции и
стойности, които си струва да се отстояват. Бидейки наясно, че това са
единствените места в планината, чиято роля е да ни приютят и подслонят при
нужда и не задължително срещу заплащане, не бива да забравяме, че идеята на
всяка хижа е да ни бъде в помощ. Човек не отива на хижа, за да харчи пари и
хижата не е там където е, за да печели пари. Да не говорим, че не липсват
случаи, в които и малката изискуема такса не е по силите на посетителя, но
липсва случай, той да бъде върнат. По смисъла си този подслон завещан от
предците ни се отъждествява именно с това, да е в услуга на нуждаещия се, а не
да бъде търговско предприятие.
Некомерсиалният облик на тези места е
подложен на изпитание, което трябва да устоим заедно. Нека не предаваме идеята
на тези места, които наричаме Хижи.
Не този път, не сега, дано не и занапред !
