...бабината къща

 

Стените на стаята помнят,

а пода й тихо въздиша,

на чувства били са те дом,но

отминал мигът е, отишъл.

Тапетите влажно миришат

сякаш доскоро са плакали,

че върху им отдавна не пише

-обичам те,искам те, чакай ме.

Прозорецът килнат наднича

с надежда отново да зърне

момчето как идва с момичето

във трепет и унес прегърнати.

Тъй спомня си старата стряха

как отдавна е всичко било,

как са си влюбено махали,

как създали са двама живот,

как са се любили само,

как са се тихо прегръщали…

………………….

Тази стая вече я няма,

вчера събориха къщата.



shopping

 

 

 

 

С последните си кухи десет лева

и доза кратък безвъзвратен кеф,

ще купя радост–втора употреба

и две усмивки само за релеф.

 

Живущ във убеждения под наем,

аз рядко ходя на пазар,

но ходещ рядко, често се старая

във избора на стоки с чар.

 

Купувам си предимно чужди истини

продукти на успешната реклама,

която лъже всъщност толко искрено,

че имайки ме, мисля, че ме няма.

 

Избирам си преоценени настроения

и някоя и друга стара поза, трик

предаващи горчивото съмнение,

на  стряскащо суров житейски вик.

 

Такъв е моят избор и възможност,

и скромен десетлевов апетит,

защото без пазар все пак не може,

човек все малко трябва да е сит.



Течове

По-рано днес изтече информацията, че президентът някак си е изтекъл по своему от мероприятието по полагане на клетва от страна на встъпващите в длъжност новоназначени съдии към Конституционния съд, но вероятно последните просто не са си дали сметка, че всичко тече и всичко се променя. За да не излезе, че гледам течовете само в нашия двор, ще обърна взор и към някои по-големи световни течове.

По-рано тази седмица в информационните потоци се открои новината за голям скандал в САЩ, във връзка с любовната афера Петреъс по причина, на която шефът на ЦРУ подаде оставка, а други мнозина се разбутаха/разбудиха по върховете на половин дузина държавни структури. Много се изписа, изснима,излъчи, изговори, изрече и издума по въпроса, а от  многото стана ясно единствено, че кой знае каква секретна информация не била изтекла. Изтекъл бил вероятно само секрет и то само тук таме…

За сметка на това обаче, днес държавният ни предводител и управленската клика около него набързо подписаха за „южен поток“ – опасявам се някъде от бързане да не напишат „южен-потоп“, но да се надяваме, че няма да се случи подобна поразия. То като се замисли човек от всеки поток може да стане потоп, но да не чопля натам, че в друга плоскост ще се плъзнат мислите ми и неволно ще се отклоня от темата за ТЕЧОВЕТЕ днес.

В следствие на подписаното международно споразумение България,  т.е. ние, влизаме в ролята на пълноправен играч на световния газов пазар и ни чакат светли и дай Боже топли бъднини. След някое и друго време по тръбата, дето ще минава по широката гръд на нашата родина, ще текне газ! За западът, но и за нас. Договорът, говори се, бил десетгодишен, като от началото на следващата година теква и още по-голямо намаление за целокупния ни народ. Не единадесет, а двадесет процентово. Браво. Няма вече да синеем измръзнали с толкова евтино синьо гориво и в жажда и в жега и в зима и в студ, ще бъдем щастливи. Честито уважаеми сънародници. Опасявам се само да не излезе, че пак сме се минали по някакъв чуден, завоалиран и неведом за нас начин, и да не се окаже, че ще трябва за пореден път да плащаме някакви неща, на някакви по-големи, хитри и силни от нас играчи на световната газова сцена. Опасявам се и от това, да не вземе да ни протече ненадейно някъде тръбата, че току виж сме регистрирали някакви извънредно големи загуби, които отново ще трябва да покриваме със смайване и закъснение. Защото, като ни види човек тръбите и течовете, изтичанията и източванията, би се замислил сериозно за това дали няма да оттече нещо, някъде, някога, някой хубав и спокоен ден, когато вниманието ни не е върху тръбата, а върху друг теч. Ще видим. Дано дотогава дните ни текат леко, за другото има много вода да изтече, вероятно и газ.