Придвижвам се в столичен град
в държава от третия свят,
във рейс романтично претъпкан
с надежди, със бедност и с тръпка.
Придвижвам се бавно напред
прегърнат от куп непознати,
притиснат, безпомощен, блед,
преследващ добри резултати.
Пътувайки с градски транспорт,
и с избор приет по неволя,
натюрът ми спрял да е морт
ме вкарва във профилна роля.
Премествам се бавно натам
останал сред чуждите сам
и духом, и телом раздрусан,
но все още прав в автобуса.
