Живеем в пъстрота, но без харизма,
във свят изваян гладко от реклами,
във време сякаш пълно с катаклизми,
с лъжи и грях, със хитрост и с измами.
Той всякога еднакъв е - суфлират,
промяна няма, еле пък сега,
светът ни е такъв, че провокира
и води ни до куха самота.
Ти време тъй богато на илюзии,
но също толко бедно на мечти,
лекуващо душевните контузии,
безжалостно чрез нас напред вървиш.
Ти време кратко, жалко, злободневно,
изпълнено с "джихад" и със стихии,
с"Ебола",и с финансова прегледност,
епоха си на лукс и немотия.
Но също си и времето, в което
живеем, мислим, чакаме, желаем
с отправен взор нататък там където
невиждащи бленуваме базкрая.
Декор на сладки, звънки благозвучия,
природен дом за всички организми,
пришпорван често към благополучие
света ни се задъхва от цинизми.
