Ежедневие

Улици пълни с бездомни пияници,

супери хранещи хората с баници,

жалка държава със телени граници,

сива дори и във жълтите страници.

Ти си едничката наша родина,

-„СИТИ“ села пълни с чужди роднини,

плуващи в руйни ракия и вино,

и в своята кръв и небе рядко сини.

Кой те погуби за четвърт век,

много ли бяха или сам луд човек,

как се оказа, че на самотек,

свободата обърка народът със шпек.

Как с политически странни игрички

тук изведнъж се побъркаха всички,

литнаха всичките шарени птички

и със старостта сега сме самички !?

Безчетни „защо“ и неспиращи „как“,

всеки въпроси задава и чак,

е сякаш забравил, че случаят пак

днес го обрича на вчерашен мрак.

Мислим на дребно и все в категории,

живеем в глобалният кът – алегория,

тъпчем се с доста излишни калории,

а после по масите пишем история…

...за "КЕПИТЪЛ ФОРТ"

Оттук цивилизация,

от юг планинизация,

на изток "Цариградско",

на запад трафик адски,

отгоре синхронно началство,

отвътре телефонно нахалство,

отдолу огромни фоайета

и изход със взор към аутлета.

И паркинг, и авто-рекичка,

и хора с различни привички,

етажи безбройно епични,

и фирми развойни, различни,

и вятър пронизващ отвред,

със някак свенлив мироглед...

Е, толко за "Кепитъл Форт"

изваян от лукс и комфорт,

о сграда високо прекрасна,

със функции често неясни...

Буря

Тази нощ бурна е рядко красива,

останали двамата с вятъра само

изпращаме с глъч и последното сиво

един с друг говорейки рамо до рамо.

Бушуващ усещам той търси съвет

и с грохотни тласъци чести ме пита

- налучках ли пътя в посоки безчет,

уцелих ли пулса, природният ритъм?

Отвръщам - ти винаги духаш натам,

където със порив те води сърцето,

прегръщайки всички, но винаги сам,

ти дух на земята и син на небето.

Едно ще ти кажа, за друго не зная

- по време на буря, макар и опасно,

немирни чудако познаващ безкрая,

след танца ти буен се вижда по-ясно!

...в памет на всички паднали дървета и предразсъдъци

Вяра Надежда Любов !

 

 

 

 

 

 

Името е рядък зар и

все повежда в пътя нов,

трябва да го носим с Вяра,

със Надежда и с Любов !!!

 

                     На Любомира Николова

 

 

 С пожелания за здраве и честити дни на всички именници .

Среща

- Здравей пътнико мил, здравей пътнико драг

нима не си бил пред светлия праг

на онзи щастливо очакван момент,

във който красиво пътуваш напред !?

*

- Върви си по пътя, о мъдри човече

и бивай честит, остави ме на мира,

по пътя отдавна аз тръгнал съм вече

и радост житейска със радост събирам.

Пътувам отдавна и хубаво зная

животът е миг и е път, и е майче

трохица невзрачна в лика на безкрая,

в снагата на времето - слънчево зайче.