Тази нощ бурна е рядко красива,
останали двамата с вятъра само
изпращаме с глъч и последното сиво
един с друг говорейки рамо до рамо.
Бушуващ усещам той търси съвет
и с грохотни тласъци чести ме пита
- налучках ли пътя в посоки безчет,
уцелих ли пулса, природният ритъм?
Отвръщам - ти винаги духаш натам,
където със порив те води сърцето,
прегръщайки всички, но винаги сам,
ти дух на земята и син на небето.
Едно ще ти кажа, за друго не зная
- по време на буря, макар и опасно,
немирни чудако познаващ безкрая,
след танца ти буен се вижда по-ясно!
...в памет на всички паднали дървета и предразсъдъци
