Излязъл съм от всякакъв социален ритъм,
некомпетентен често твърде много питам,
по чужди мнения, съдби и грях залитам,
но все така щастлив по улиците скитам.
Не съжалявам себе си във срам обаче,
не крия нищо и за всички съм прозрачен,
осмислям времето си сам чрез смях, така че
това помага ми усмихнат все да крача.
У някои пораждам силно безпокойство
и чудят ми се те на това свенливо свойство,
на други пък изглаждам тихото разстройство,
не знам, но мисля, че това не е геройство.
Веднъж блестя, а друг път всячески бледнея,
сега героят съм а после съм злодеят,
и на съдбата кръшкам, дреме й на нея,
тук важното е, че не спирам с плам да пея.
След всеки крах крила разперил аз политвам,
но често будя страх с това, че се опитвам,
не мога друго яче просто да живея,
това е моят начин тук, сега да грея.
На моята скъпа кръщелница София, вървяща все напред, сега на пет !
