Моят град

Градски живот, разширени стомаси,

днес тъй живеят народните маси,

пълно със селяни, пълно с простаци,

пълно с нахалство и с плитки мераци.

Столице моя, та ти си до гуша,

жалко затънала днес във боклука,

газиш в порои, пресъхваш от суша,

все така чужда с онези "оттука".

*

Дом на нищета и бедност,

на охолство и нередност,

на самотни пенсионери,

на имотни милионери,

на вулгарната престъпност,

на пазарната достъпност,

на надупчени трасета

и на жълтите павета,

на ремонти нечовешки,

на задръствания тежки,

на животни, хора, твари

и на старите другари,

на история,преврати

и на шопските салати.

Град на драмите житейски,

град модерен, европейски,

на зелените пространства,

 и на беглите познанства,
на широка толерантност
и дълбока арогантност,

свят на бързата закуска,

дето бавно те отпуска,

дом на толко столичани,

че чак лошо да ти стане.

**

Свят на хора и идеи,

на книжарници, бордеи,

на способни селяндури,

на особени натури,

свят на множество контрасти

...и на нрави, и на страсти !

***

Градски живот на етажи, тераси,

тъй уморен от заря и украси,

ти ме променяш чрез своя формат,

ти мой привличащ отблъскващо град.