Защо гласувам за ПП - "ЛАЙНАРИ"

Днес България гласува за да излъчи своето политическо представителство в лоното на голямото Европейско семейство. Като отговорен гражданин, който винаги е давал своя глас с надеждата да бъде чут, го правя и днес, но този път явно и тук пред вас. Вярвам, че аргументите ми за това са и ваши и затова ги излагам.

С радост и увереност бих гласувал за безкористни и осъществени усмихнати и здрави хора, съставляващи една развиваща се и съзидателна действителност, и обитаващи нормална обществена, политическа, икономическа, етическа и природна среда.

Тъй като горното обаче все повече звучи, като нелепа измислица по нашите ширини и реално няма за кого да се гласува освен за Лайнари, то и аз реших да гласувам за измислица, която съчиних набързо в изборния ден, и която обединява под един знаменател мераците и истинските цели на всичките политически субекти, вероятно без каквото и да е изключение.
Няма как подобен избор да е губещ, тъй като ПП - Лайнари съчетава всичко към което кандидатите в изборите се стремят.

Желая ви мъдър и отстояващ ценностите ви избор !

ПРОСТА РАБОТА

Простакът честит е щом пуши и пие,

той трудно общува, но често се бие,

простакът все бърза, не може да чака

и вечно припрян и сърдит е простака.

Когато го търсят простакът се крие,

простакът не знае какво значи "Ние",

до гуша затънал във низост и тлака,

простакът живее на пошлото в мрака.

Простакът не може от срам да се свие,

не се и обръща към никой на "Вие",

простакът общува на "Бате" и "Кака",

и сам го вълнува най-вече мерака.

Той, случва се често, е доста имотен,

макар и безчестен, макар неграмотен,

простакът пред никой не е отговорен,

той всъщност е нагъл, напет и отворен.

Простакът е шумен, провокира, напира,

той не е разумен, не те и разбира.

Простакът най-често е дребна душица,

коварна, бездарна и пълна с мушици,

простакът все сляп е за чуждите знаци,

зает да повтаря - аман от простаци !

СРЕЩА

Ранния софийски здрач

среща ме с един кълвач,
който упорито чука
в трафопоста под капчука.
Но не знае шампиона,
че е твърде твърд бетона,
тука никой мераклия
не е издълбал килия.
Викам му - почакай, стой,
човката задръж в покой,
в дънер трябва да се чука,
на дървото във кютука.
Ала той не ще да знае,
кокошини се, играе
и почуква тук и там,
в здрача смел, уверен, сам...