В
това наше „сега“ тук сърцето ни
изглежда
твърде отдавна е спряло,
живо
само в реклами нацепени
и
напразни – за щяло-нещяло.
Така,
като гледам мнозина
са
ходещи неживи човеци,
сякаш
с пълни глави с перушина
и
в машини превърнати вече.
Безцелно
блуждаещи кукли
на
база душевно сцепление,
без
чувство, без воля и уклон
и
с разум вглъбен в потребление.
Не
знаещи ляво и дясно,
невежи
за добро или зло,
и
заклещени някак натясно,
закърнели
със съвест в покой.
Невъзпитани,
смешни и груби,
заблудени,
че крачат напред,
те
човеците днешни са луди
със
морал изчислен в Интернет.
И
са само на дребно доволни,
като
всяка любов им е чужда,
хора
здрави, но вътрешно болни,
без
рефлекс към голямата нужда.
14.11.2024г.
