Януарско пумиярски студ или - Fuck the Mall ! - по европейскому

Онзи ден си говорихме с един стар познат за поколенията и тъй като не сме връстници, а от различини генерации, в хода на разговора той  почти неволно и някак непринудено ме попита - ти от кое поколение си, а аз в неловко затруднение му отвърнах, че със сигурност не съм от днешното, защото във въпросното говорене нямах възможност и време да поставя ясна граница относно твърдението си. Тази констатация стана повод за следващите редове.

*

Наскоро минах през една от емблемите на закъснялото усилие за това "София да стане съвременна и модерна европейска столица" или друго яче казано -  минах през трахеята на един от градските бизнес-мастодонти, за по-кратко - молове.
Истината е, че мястото на което отивах не беше в самото здание, а в близост до него, но тъкмо в този момент безплатната паркинг-пазва на няколко нива под земята бе пивлекателно място при  -20 по Целзий навън. Та използвайки безвъзмездната топлина влязох през лявото ухо на мола, непосредствено след което излязох през зиналата му уста. Свърших бързо работа и поех на обратно, в желанието си да се добера максимално бързо до все още топлото купе на колата. 
Влизайки обратно в предверието и измежду фешън-снагите, които досаждаха на периферното ми зрение, погледът ми се натъкна на сянката на необикновено ниска фигура, която бавно се движеше срещу мен. След като обърнах глава натам, сякаш случайно различих сред множеството контура на някакъв почти наполовина прегънат човек, който за мое учудване се придвижваше ловко сред премръзналия народ идващ отвън и макар наглед вцепенен, се промъкваше живо и чевръсто в сърцето на тълпата. Спрях загледан в неповторимия силует и го последвах с очи. Само след няколко мига и някак ненадейно дедето изведнъж спря и започна да се озърта тревожно наляво и надясно, сякаш търсейки нещо. Отправих се към него с надеждата да помогна с нещо ако съм в състояние, но преди да стигна до човека, бях изпреварен от представител на охраната на мола. Униформен несретник с "мисия в живота". Когато започнаха да говорят вече бях достатъчно близо, за да чуя, спрял се на няколко метра.
-търсите ли нещо ? - попита охраната
топлина - отвърна клетият старец.
-Заповядайте оттук, за да ви изпратя до изхода господине, тъй като нямате работа тук - отвърна престорено любезно синята мижитурка, след което го хвана почти насила под ръка и го извлачи до преддверието на търговския комплекс. С какво и дали човекът беше засужил това отношение. Нима не личеше явно, че през целия си живот бе следвал принципите на собствената си вяра и път, на волята и достойнството си. Вероятно клетникът бе от онези, които не са изменили на себе си за всичкото това време. Онези, които не са предали приятел, не са били в крак с модата, не са се умилквали на силните на деня и са превъзмогнали себе си в името на по-нетлени и трайни неща, каквито малцина следват.Онези, които когато те питат - как си, наистина ги интересува...
Стараейки се да проследя развоя на ситуацията от мястото си в един момент изпуснах възрастният мъж от поглед, като пред очите ми остана само връщащият се пазач.
Не направих нищо. Не знаех какво да направя, а исках да направя нещо! През главата ми, макар и само за миг, светкавично мина мисълта, че онзи - с почти преполовената снага и прегърбен до неузнаваемост, е по-прав от всички наоколо. . .

Загорча ми, стомахът ми се сви. Почувствах се за момент, като част от онази безлична и тъпа маса от ппредимно млади безделници, която се влачи из топлите пространства на модерната Софийска тъкан, и която отразява обществената инвестиция и надежда за по-стойностно бъдеще на едно цяло поколение - така наречените - "молци". Уплаших се. Макар и вече оттърсвайки се от натрапчивата мисъл, че принадлежа към подобна група, фактът, че реагирах като нейн представител ме разтревожи и разтърси. В крайна сметка просто ме хвана яд, че съм там, че се намирам на тъкмо това място, и че ставам свидетел на тъкмо това!
Излязох бързо и поемайки отново от студения въздух макар и гузен, отново се почувствах себе си.

**

Бъдете винаги себе си и правете каквото ви е на сърце да ви се не види, желая ви го от сърце !

***

Тази история за щастие е измислена, но уви, непрекъснато намирам реалните предпоставки тя да се случи.
НЕ го допускайте ако сте в добро състояние на духа.         :)