...бабината къща

 

Стените на стаята помнят,

а пода й тихо въздиша,

на чувства били са те дом,но

отминал мигът е, отишъл.

Тапетите влажно миришат

сякаш доскоро са плакали,

че върху им отдавна не пише

-обичам те,искам те, чакай ме.

Прозорецът килнат наднича

с надежда отново да зърне

момчето как идва с момичето

във трепет и унес прегърнати.

Тъй спомня си старата стряха

как отдавна е всичко било,

как са си влюбено махали,

как създали са двама живот,

как са се любили само,

как са се тихо прегръщали…

………………….

Тази стая вече я няма,

вчера събориха къщата.