СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА

Приказка за пораснали деца

В началото на вековете

света направил Бог от кал,

тъй сред безбройните планети

и нашата Земя създал.

Без помощ и без ученици

работел Първият Масон –

растения, животни, птици

създавал в чуден унисон.

Но колкото да си работен

омръзва да се ровиш в кал –

накрая уморен, самотен

човека за другар създал.

За да върви в живота с песен,

на Господа да бъде мил,

Той дал му заповеди десет,

Кое е грях определил.

Така години изминават

и от злато – презрян метал,

тъй както него Бог създал е,

човекът пък пари създал.

Но ето повод за тревога –

разменно средство, за лице,

изместили парите Бога,

вън от човешкото сърце.

И както е и днес прието,

ударили го на живот

и Господ вдигнал си ръцете

от грешния човешки род.

Да спи не можел вече даже

ни нощем Господ, ни дене,

да може път да им покаже

опитвал Той какво ли не.

Управници сменявал, квоти,

проваляли се спец след спец-

„та всички ли са идиоти ? “ –

се вайкал Светият Отец.

Безцелно нощем Той се скитал

Вратата стигнал и поспрял :

„кого тук мога да попитам,

май Петър вече е заспал.

О, в стаята на входа свети,

при него ще потърся лек-

нали все пак Светият Петър,

макар светец е бивш човек.“

Вратичката открехнал Господ,

надникнал вътре и замрял –

макар, че е било през пости

колбас Светията ядял.

Но знаем, че е стрелян заек –

макар че изненадан бил,

той с жест заучен и нехаен

под масата колбасът скрил.

Дали месо в колбаса има

Бог, като нас и не разбрал –

за грях Той вместо да го взима,

направил се, че не видял.

„Пак в катастрофа сме верижна,

ще ми послужи за урок !“ –

пред райският хитрец угрижен

изплакал болката си Бог :

„Крадат, убиват враговете,

не се замислят те дори –

свещениците греховете

прощават им срещу пари.

Опитвах с много, но не става –

на думи всеки е герой –

започне ли да управлява

в разбойник се превръща той.

Полезен ход те нямат – просто

когото и да изберат,

парите щом за тях са Господ,

ще продължават да крадат.“

„Да, трудно е, но щом ме питаш,

пак има изход, ще река“ –

и от мустаците трохите

съборил с лявата ръка.

„В човека грешката намирам,

в основата си той е кал –

добро ли, зло ли да избира

свободна воля си му дал.

Брат брата може да заколи –

настъпиш ли го – става зъл,

а дал си им свободна воля,

свободна воля – с кой акъл ?!

Светец съм, според протокола,

но досега изпитвам срам –

та щях ли, без свободна воля,

Исус трикратно да предам ?!

В най-строг закон да ги заложиш,

човекът ще го извърти,

та заповедите си Божи

инстинкти направи ги Ти.

И моля не очаквай, Боже,

че да греши ще го е страх –

стори така, че да не може

човекът да извърши грях.“

„Разбирам, ще даде ефект, но

тях ги оправя само гроб –

направил съм ги пак дефектни,

дали ще трябва нов потоп ?“

„Не трябва мерки да се взимат,

потоп не трябва този път,

търпение Ти само имай –

самички ще се изтребят.

И щом планетата миряса,

тогава вече се не май,

а съвършена нова раса

на мястото им тук създай.“

Прибрал се Господ да подреме –

залитал от умора чак –

за да е свеж, когато време

за работа настъпи пак.

Светослав Славов