сряда, 27 януари 2016 г.

...когато те слушам

И няма тежест тук, усилието забравям,
усещам само на смеха ти лекотата,
в блаженство сам гласа ти ме оставя
и бивам аз блажен оттук нататък. 
Край мен, когато зазвъни речта ти,
когато думите ти нежно заиграят,
слуха ми се изостря сякаш в пъти
и трепна резониращ аз, омаян.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

очаквам мнението ви на nionik@abv.bg