петък, 21 октомври 2016 г.

Верен приятел



Приятелю верен макар, че си куче
обичащо нямо и вечно нащрек,
аз днес съм уверен чрез теб, че се случи,
че станах и бивам по-често човек.
Приятелю драги, приятелю стари,
аз зная простил си ми всяка прищявка,
простил си ми всички хапливи шамари
във скута ми сгушен в щастлива прозявка.
От теб се научих да бъда отдаден
и ти ми показа, че въпреки всичко
на твоята вяра делът е грамаден
и водещ над всякакви други привички.
Със своята обич дарена със плам
ти правиш света ми по-хубав,
където съм аз и ти с мене си там,
внимаващ и винаги буден.
Отдавна ти вече си моят герой
на всичко за мене готов,
за всяко внезапно „ела“ или „стой“,
за всеки мой поглед и зов.
Такава любов, който няма не знае,
какво е да бъдеш по-цял и щастлив,
без куче животът е кух, обичаен,
самотен и скучен, и призрачно сив…

*

Речеш ли в момент най-случаен да случиш
такава любов по поръчка,
то трябва ти приятел готов, всеотдаен,
то трябва ти куче и пръчка !

1 коментар:

очаквам мнението ви на nionik@abv.bg