ПРАЗНИК В ГРАДА

 

Щом празник голям се напреде задава,

отмора за миг за измъчен народ,

тогава напълно и само тогава

градът влиза в различен режим на живот.

За празник Велик щом дойде вестта,

мнозина потеглят отново на път,

поели обратно към родни места,

към село, към близки и майчина гръд.

Тогава спонтанно големия град

със своите улици, места, домове

изпълва се някак с различен заряд

на цвят и на пролет, която зове.

Така той напълно различно звучи,

притихнал, спокоен, лишен от гърмеж,

поел глътка въздух, отворил очи,

заслушан във някой наваксващ строеж.

И времето сякаш напълно е спряло

в едвам доловимото градско движение,

животът бележи тук ново начало

лишено от прах и от напрежение.

В тротоарните локви отразени спокойно

озъртат се плахо самотните здания

и птици се чуват навред песнопойни,

градът днес е дом на различни създания.

Личи отдалече, че никой не бърза

и всеки излязъл навън е тъй просто,

за да поотпусне душевния възел

или за да иде на някой на гости…