Предбалотажен безпорядък с привкус на хаос, циркове и неяснота, по нашите земи през есен 2011

Избори, електорати, очаквания, цели, нагласи и множество несполучливи гримаси.

. . . предизборни програми, проучвания, прогнози, паралели, пропаганда, пъстри партии, полицаи, парвенюта, пристрастия, патриотизъм, полудяла публичност, прелъстяване на простосмъртни, предвидимо падение, парадокси, празни приказки, простащини и тем подобни . . .  Прах и публично перчене! (в първоначалния вариант - "пърдене", но жена ми ме придума да смекча тона).

Не че имам уши и очи за тия работи, но главата ми гръмна от всичкия този шум. Добре че не си платих телевизията за последния месец, защото едвам щях да издържа да не счупя телевизора, а като гледам какво става в мрежата, разбирам колко мъдро съм постъпил. И все пак политическия бъркоч, от който преливат множество наши сериозни и недотам сериозни сайтове, ме навежда на някои мисли та дори и на скромно-дръзки открития и съпоставки. Тях именно  съм решил далновидно да споделя с вас в следващите редове.

В напразните си опити да се провра тихомълком измежду талазите от политическа тлака, за да стигна до каквото ми трябва, се натъкнах на няколко тревожни съобщения и снимки.

Първо – Някакви окаяни люде с някакви още по-окаяни чували, чакали окаяния си ред, за да смъкнат тежкия товар от плещите си пред някаква окаяна зала, пълна с други още по-окаяни хора, които пък от своя страна трябвало да поемат на свой ред тежкия товар на народния вот, от ония последните, които в крайна сметка почакали, попсували, премръзнали и изпоприпадали, та чак се наложило да им се оказва смешна, пардон, спешна медицинска помощ.

Второ – Някакви чудовищни проценти от протоколите за обработка се оказали сбъркани, сгрешени или подлежащи на санкции относно съдържанието си.

Трето – Някъде нещо се объркало, другаде въобще пропаднало, тъй като още от началото не било в ред или както трябва . . .

Трето, Четвърто и Пето- също има, но тия последните даже не заслужават да бъдат споменавани нажежени от тягостна досада и безсмислие.

Не се имам за много съобразителен, но натъквайки се на всичките тези тревожни отзиви, неволно ми хрумна, че повечето от тия трудности от сорта на броенето на бюлетини на око, на крак или на бърза ръка, достоверността му, както и тази на самите бюлетини, биха могли  да бъдат решени, облекчени или поне заобиколени ако някой се беше сетил навреме да взаимства една проста и добре позната ни система, като широко разпространената в българският спортен тотализатор например. За целта ония в з. Универсиада трябваше само да бъдат снабдени с няколко от съответните скенери, по подобие на срещащите се във всеки тото-пункт и преброяването на бюлетините би се  провело без главоболия и фалове, и с минимален риск от човешка грешка. Бюлетините пък можеха да имат сериен номер, подобно на всеки тото-фиш, който да ги валидизира при сканиране, като удостовери информацията свързана с това къде и в коя точно секция са пуснати от гласоподавателя, пък иди после ги подменяй. Толкова е просто, че няма накъде нали . . .

Да не говорим, че вероятно би излязло и по-на сметка на нас данъкоплатците, защото ако тръгнем да смятаме разноските по свестяването, лекуването, възстановяването и следболничната помощ  на премръзналите, прегладнели и припаднали, то къде ще му излезе края. Да не говорим ако тия последните нещастни и изпаднали в немилост граждани скандирайки „Мафия“, решат да съдят държавата затова, че не им е платила извънредни и въобще, че ги е докарала до това дередже, то би станала една дълга и мътна, та знае ли се.

Да не решите, че съм спец в намирането на прости и надеждни решения, нищо подобно, просто споделям хрумванията си опитвайки по своему да разнообразя, както формата, така и съдържанието на политическия коментар в стремежа си да съм ви максимално малко досаден.

И ако трябва да бъда за малко сериозен, ще кажа, че за мен тук важното е, не кой за кого е и не какъв е цвета на това или онова говорене и писане, а как всъщност се случват нещата наоколо. Дали едни процеси, които сме свикнали да наричаме публични, протичат нормално или не. Констатирайки, че твърде често вярата ни в регламентите, които са обществено достояние, се оказва подведена, чувствам подтика да ви занимавам с подобно изложение, за което изпитвам съществена и сърдечна отговорност.

Останете със здраве !

Президентски избори

Говорим си тук с моят прекрасен черен лабрадор Блек днес, след като допреди малко му четох подробно (и внимавайки с артикулацията) анализа на първия тур от президентската предизборна надпревара, направен от политологът Антоний Тодоров и поместен в сайта на Фокус.
Та го питам сега -  за кого би гласувал на балотажа !?
А той, след като се позамисля малко, първо ми подава лява лапа-Калфин, после дясна-Плевнелиев. Викам си на акъла - я да ти се не види и черната фурнаджийска лопата. На кучешкия вот не може да се разчита, да знаете !
Добре, че на песовете все още не им е разрешено да гласуват, инак ще стане една...

(снимката е съвсем автентична, в случай че буди съмнения у вас!)

. . . загледан в трупа на балона

Неотдавна присъствах на един детски рожден ден, където естествено беше пълно с малчугани. Хлапетии, чиято основна цел през повечето време беше да се надпреварват гонейки поредния надут от родителите им продълговат балон, пуснат като стръв отпреде им и на воля набиращ скорост издишайки и едновременно бягайки от жадните им детски ръце.  .  .
В края на своя бяг и малко преди съвсем да й свърши въздуха, всяка латексова форма по един или друг начин ставаше пленник на своите шумни и немирни преследвачи.
Един представител на резервоарите с въздух обаче, след краткия си и спираловиден полет се приземи в краката ми, незабелязан от преследвачите си и намерил своя кратък покой в продълговатата сянка на подмасието, която ненадейно го приюти.

След плахо колебание реших да взема гъвкавия, жълтеникаво лепкав и продълговат скелет в ръцете си, като го заразглеждах с любопитство. Естествено това изживяло живота си парче гума вече не представляваше нещо повече от парче лепкаво-лигава маса, все още носеща мириса на слюнката дала й мимолетен живот и скорост. И все пак отпуснатото тяло на свободния допреди малко балон ме наведе на една мисъл.
Загледан в него си представих, че може би тъкмо подобен кратко летящ  и бленуван къс представляват мечтите ни. Тези, които най-често се страхуваме да следваме и гоним. Същите, които с много усилия и пот надуваме търпеливо, но които вече пуснати, все ни убягват, изплъзвайки се, винаги по-бързи от всеки наш рефлекс и реакция. Шмугващи се ловко между напразните ни опити да ги уловим, подчиним и рационализираме, но едновременно все така дълбоко и присъщо наши.
Зачудих се защо така често се случва, че най-съкровените ни планове, тези които най-дълго и прецизно сме градили, ваяли и строили, най-сигурно и многокротно сме пресмятали и подреждали, са същите тези, от които най-често се отказваме поради разминаването с ежедневния ни график и рутинно-сивата житейска тяга. Дали мечтите ни не стават най-честата жертва принесена от самите нас пред олтара на бизко-обозримото, сигурното, предвидимото и профанното, винаги с цената да отстъпим от себе си, за да съхраним онова "нас", в което най-малко вярваме, и което ни носи по най-краткия път към бездушното  и измамно спокойствие, което не прави нищо повече от това да ни обезличава.

Гледайки как децата препускат след шарените игриви балони, не мога да престана да вярвам, че сред нас няма как да не продължава да има такива замечтани самозванци, които също продължават неуморно да следват себе си-то си, закодирано в поредното наглед причудливо намерение и в шантавия мерак да постигнат нещо непремено твърдоглаво и изключително чуждо на повсеместния прагматизъм.

Макар и изпитвайки известни съмнения дали съм все още от тях, аз ги подкрепям и им желая сърдечно успех на всяка цена, а ти !?

- внимавай да не те изпреваря докато гоним формата на  "себе си-то" си, макар че тук няма губещи!     
. . . а че съдържанието е въздух под налягане е ясно по условие.