Предбалотажен безпорядък с привкус на хаос, циркове и неяснота, по нашите земи през есен 2011

Избори, електорати, очаквания, цели, нагласи и множество несполучливи гримаси.

. . . предизборни програми, проучвания, прогнози, паралели, пропаганда, пъстри партии, полицаи, парвенюта, пристрастия, патриотизъм, полудяла публичност, прелъстяване на простосмъртни, предвидимо падение, парадокси, празни приказки, простащини и тем подобни . . .  Прах и публично перчене! (в първоначалния вариант - "пърдене", но жена ми ме придума да смекча тона).

Не че имам уши и очи за тия работи, но главата ми гръмна от всичкия този шум. Добре че не си платих телевизията за последния месец, защото едвам щях да издържа да не счупя телевизора, а като гледам какво става в мрежата, разбирам колко мъдро съм постъпил. И все пак политическия бъркоч, от който преливат множество наши сериозни и недотам сериозни сайтове, ме навежда на някои мисли та дори и на скромно-дръзки открития и съпоставки. Тях именно  съм решил далновидно да споделя с вас в следващите редове.

В напразните си опити да се провра тихомълком измежду талазите от политическа тлака, за да стигна до каквото ми трябва, се натъкнах на няколко тревожни съобщения и снимки.

Първо – Някакви окаяни люде с някакви още по-окаяни чували, чакали окаяния си ред, за да смъкнат тежкия товар от плещите си пред някаква окаяна зала, пълна с други още по-окаяни хора, които пък от своя страна трябвало да поемат на свой ред тежкия товар на народния вот, от ония последните, които в крайна сметка почакали, попсували, премръзнали и изпоприпадали, та чак се наложило да им се оказва смешна, пардон, спешна медицинска помощ.

Второ – Някакви чудовищни проценти от протоколите за обработка се оказали сбъркани, сгрешени или подлежащи на санкции относно съдържанието си.

Трето – Някъде нещо се объркало, другаде въобще пропаднало, тъй като още от началото не било в ред или както трябва . . .

Трето, Четвърто и Пето- също има, но тия последните даже не заслужават да бъдат споменавани нажежени от тягостна досада и безсмислие.

Не се имам за много съобразителен, но натъквайки се на всичките тези тревожни отзиви, неволно ми хрумна, че повечето от тия трудности от сорта на броенето на бюлетини на око, на крак или на бърза ръка, достоверността му, както и тази на самите бюлетини, биха могли  да бъдат решени, облекчени или поне заобиколени ако някой се беше сетил навреме да взаимства една проста и добре позната ни система, като широко разпространената в българският спортен тотализатор например. За целта ония в з. Универсиада трябваше само да бъдат снабдени с няколко от съответните скенери, по подобие на срещащите се във всеки тото-пункт и преброяването на бюлетините би се  провело без главоболия и фалове, и с минимален риск от човешка грешка. Бюлетините пък можеха да имат сериен номер, подобно на всеки тото-фиш, който да ги валидизира при сканиране, като удостовери информацията свързана с това къде и в коя точно секция са пуснати от гласоподавателя, пък иди после ги подменяй. Толкова е просто, че няма накъде нали . . .

Да не говорим, че вероятно би излязло и по-на сметка на нас данъкоплатците, защото ако тръгнем да смятаме разноските по свестяването, лекуването, възстановяването и следболничната помощ  на премръзналите, прегладнели и припаднали, то къде ще му излезе края. Да не говорим ако тия последните нещастни и изпаднали в немилост граждани скандирайки „Мафия“, решат да съдят държавата затова, че не им е платила извънредни и въобще, че ги е докарала до това дередже, то би станала една дълга и мътна, та знае ли се.

Да не решите, че съм спец в намирането на прости и надеждни решения, нищо подобно, просто споделям хрумванията си опитвайки по своему да разнообразя, както формата, така и съдържанието на политическия коментар в стремежа си да съм ви максимално малко досаден.

И ако трябва да бъда за малко сериозен, ще кажа, че за мен тук важното е, не кой за кого е и не какъв е цвета на това или онова говорене и писане, а как всъщност се случват нещата наоколо. Дали едни процеси, които сме свикнали да наричаме публични, протичат нормално или не. Констатирайки, че твърде често вярата ни в регламентите, които са обществено достояние, се оказва подведена, чувствам подтика да ви занимавам с подобно изложение, за което изпитвам съществена и сърдечна отговорност.

Останете със здраве !