Две картини в снега

I. В снега… 

В снега навред звукът се губи

от моят плач и смях,от моят зов,

попили странно в тая плътна нуга

те глухо чезнат в студа суров.

От думите ми отзвук няма,

гласът ми кух не резонира

и сякаш съм в дълбока яма,

изгубен, търсещ, не намиращ.

 

 

Вървя и търся се във ехото

на моите мисли и дела,

отекващи несекващо в шепота

на стъпките ми плахи в снега.

 

 

Но търсейки, не се намирам

и крах предвиждам сам на тоя тест,

из пътя дирещо вибриращ,

откривам само страх и плам и чест.

II. В снега…

В снега навред шумът се губи

от плач и смях,от всеки зов,

попили в бяла плътна нуга

те чезнат в студа суров.

В словата глухи отзвук няма,

гласът е кух, не резонира

и сякаш си в дълбока яма,

изгубен, търсещ, не намиращ.

Тук всеки ход е нямо ехо

на мисли,чувства и дела,

неволно запечатани в дрехата

и в скърцащата форма на снега.

Оставените дири само помнят

мечтана цел,желано направление,

сънят на някой стар бездомник,

изтъркан отпечатък от движение.