Затварящи
очи пред ясни истини,
уверени
стремително вървим напред
към
следващото имане - предмет на искане,
към
чуждия на съвестите ни портрет.
Вървим,
а покрай нас нещата
все
същите са си по своя ред,
страхът,
съмнението, лъжата,
движението
по много тънък лед...
Един
безделник дето пише стихчета
повтаря
все това от срам зает,
обръщащ
вдъхновено листа, но
внимателeн
на тридесет и пет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
очаквам мнението ви на nionik@abv.bg