Две азбучни истини за един народ

 

                     Прилагателно романтична                                                Прилагателно реална

 

 

Автентичен	Арогантен
Борбен	Безскрупулен
Велик	Високомерен
Голям	Гладен
Древен	Дребнав
Енигматичен	Елементарен
Жив	Жалък
Земен	Завистлив
Истински	Изнемогващ
Йерархичен	Йезуитски
Кадърен	Косвен
Лекомислен	Лош
Мислещ	Меркантилен
Непоколебим	Невеж
Ортодоксален	Онеправдан
Прекрасен	Просташки
Радостен	Равнодушен
Силен	Слаб
Традиционен	Тесногръд
Устойчив	Уклончив
Феноменален	Фалшив
Хубав	Хаотичен
Целеустремен	Цикличен
Честен	Чакащ
Широк	Шуробаджанашки
Щастлив	Щадящ
Ъглест	Ъгловиден
Юначен	Юрнат
Ясен	ядосан

 

...в течение на еволюцията както е известно,

човечеството е установило,

че истината винаги е някъде по средата

и често пъти само една.

Не би ли било правдободобно

ако в нашия случай съберем двете страни на монетата,

като сложим дясното отляво на лявото

за да получим, че всъщност народът е:

 

 

арогантно автентичен,

безскрупулно борбен,

високомерно велик,

гладно голям,

дребнаво древен,

елементарно енигматичен,

жалко жив,

завистливо земен,

изнемогващо истински,

йезуитско йерархичен,

косвено кадърен,

лошо лекомислен,

меркантилно мислещ,

невежо непоколебим,

онеправдано ортодоксален,

просташки прекрасен,

равнодушно радостен,

слабо силен,

тесногръдо традиционен,

уклончиво устойчив,

фалшиво феноменален,

хаотично хубав,

циклично целеустремен,

чакащо честен,

шуробаджанашки широк,

щадящо щастлив,

ъгловидно ъглест,

юрнато юначен

и

ядосано ясен !

 

 

 Вие решете дали това се отнася за нашия...



Ах това Ч

Четвърти, четвърти четвъртък е. Малко преди четири и четиридесет и четири или пет без четвърт си чакам чая, докато се чешам по челото и си чопля четината. Черни черти човъркат честолюбието ми. Чорлава работа. Чудя се, както човек често се чуди, дали са ме чули в чайната, в която чакам от час.  Чунким не са и печално поръчал само си чакам...
Чаят пристига поднесен чевръсто от червендалест чиляк приличащ на чичка. О чудо, поръчах си черен, а чаят червен е. Тази чайна прилича на чалга. Викам човека, а той чупи пръсти, честта му съм сякаш засегнал частично.
-Чудесно ми казва - щом искате черен, ще чакате още. Честито ; чин чин.
Начаса му отказвам такъв начумерен и чантата взимам си чинно чевръст. Чалнат е онзи, така ми се чини, щом чаят обърква черен с червен. Чистосърдечно се отказвам от чудовищното, чепато и чворесто чакане. Чупя се. Чао !

Човешки чифтосал челните чъта ви черпя със своята чъеста реч.

Така стоят нещата

Мъже, без нас не може,

жени, без вас нали…,

деца, ще ви предложа

не питайте дали…

Растения, с вас се храним,

животни, вас ловим,

съмнения, вас браним

със порив несломим.

Живот, със теб се справяме,

лъжи, о, вас ценим,

цени, вас ви забравяме

докато не платим.

Време, с теб се борим,

о миг, във теб горим,

слова, чрез вас говорим,

сънуваме, творим.

Доверие, теб печелим,

ненавист, теб търпим,

о, глупост без предели,

от тебе се морим.

Надежди, вас не губим,

желания, вас следим,

човечност, с теб сме груби,

когато не простим.

Вода, за теб сме жадни,

дела, от вас не спим,

„сега“, е безпощадно,

а после ще мълчим.

Мъже, жени, деца,

растения, животни,

съмнения, слова,

живот, лъжи страхотни.

Миг, време и цена,

ненавист и доверие,

надежди и дела,

и страшно безхаберие.

И глупост, и желания,

човечност тук, сега,

воднистата ни мания

превръща се в дъга.

Сърдита жена

Човекът със който не ти се говори

е твоят най-близък, възлюбен и мил,

е същият онзи с когото доскоро

кроили сте двама житейски текстил.

Сърдита мълчиш и го гледаш сурово,

отново виниш го със строги очи,

забравила сякаш, че пак си готова

докато го съдиш да му и простиш.

Човекът отсреща макар и осъден

те гледа с щастливи и жадни очи,

усещащ присъдата дето ще бъде

изпълнена твърдо докато мълчиш.

Но ти продължаваш и сладко сериозна,

не спираш със взора си да го кориш,

а той укорен и почувствал се грозно,

 с надежда те чака да се умориш !