Човекът със който не ти се говори
е твоят най-близък, възлюбен и мил,
е същият онзи с когото доскоро
кроили сте двама житейски текстил.
Сърдита мълчиш и го гледаш сурово,
отново виниш го със строги очи,
забравила сякаш, че пак си готова
докато го съдиш да му и простиш.
Човекът отсреща макар и осъден
те гледа с щастливи и жадни очи,
усещащ присъдата дето ще бъде
изпълнена твърдо докато мълчиш.
Но ти продължаваш и сладко сериозна,
не спираш със взора си да го кориш,
а той укорен и почувствал се грозно,
Няма коментари:
Публикуване на коментар
очаквам мнението ви на nionik@abv.bg