Четвърти, четвърти четвъртък е. Малко преди четири и четиридесет и четири или пет без четвърт си чакам чая, докато се чешам по челото и си чопля четината. Черни черти човъркат честолюбието ми. Чорлава работа. Чудя се, както човек често се чуди, дали са ме чули в чайната, в която чакам от час. Чунким не са и печално поръчал само си чакам...
Чаят пристига поднесен чевръсто от червендалест чиляк приличащ на чичка. О чудо, поръчах си черен, а чаят червен е. Тази чайна прилича на чалга. Викам човека, а той чупи пръсти, честта му съм сякаш засегнал частично.
-Чудесно ми казва - щом искате черен, ще чакате още. Честито ; чин чин.
Начаса му отказвам такъв начумерен и чантата взимам си чинно чевръст. Чалнат е онзи, така ми се чини, щом чаят обърква черен с червен. Чистосърдечно се отказвам от чудовищното, чепато и чворесто чакане. Чупя се. Чао !
Човешки чифтосал челните чъта ви черпя със своята чъеста реч.
Браво! :)
ОтговорИзтриване