ИСТОРИЯ БГ

Хич не е нова онази сентенция,

че ние сме хора, народ със претенция,

едните пияни, а другите болни

и всичките вкупом от яд недоволни.

Бедни душевно, богати с деменция,

чакащи с ревност на чужда превенция,

тъй си живеем по скотски, с покорство,

малко идиотски, но с много упорство.

Всеки със виждане, всеки със мнение,

ние сме общност с вековно търпение,

мъдра култура с традиции стари,

пълна с история, господа и другари.

Често такива едни завистливи,

в крак съучастваме с общото сиво,

заедно рядко - суверен сме отшелник,

умни, кадърни, но поотделно !

Верен приятел

Приятелю верен макар, че си куче

обичащо нямо и вечно нащрек,

аз днес съм уверен чрез теб, че се случи,

че станах и бивам по-често човек.

Приятелю драги, приятелю стари,

аз зная простил си ми всяка прищявка,

простил си ми всички хапливи шамари

във скута ми сгушен в щастлива прозявка.

От теб се научих да бъда отдаден

и ти ми показа, че въпреки всичко

на твоята вяра делът е грамаден

и водещ над всякакви други привички.

Със своята обич дарена със плам

ти правиш света ми по-хубав,

където съм аз и ти с мене си там,

внимаващ и винаги буден.

Отдавна ти вече си моят герой

на всичко за мене готов,

за всяко внезапно „ела“ или „стой“,

за всеки мой поглед и зов.

Такава любов, който няма не знае,

какво е да бъдеш по-цял и щастлив,

без куче животът е кух, обичаен,

самотен и скучен, и призрачно сив…

*

Речеш ли в момент най-случаен да случиш

такава любов по поръчка,

то трябва ти приятел готов, всеотдаен,

то трябва ти куче и пръчка !

Моят град

Градски живот, разширени стомаси,

днес тъй живеят народните маси,

пълно със селяни, пълно с простаци,

пълно с нахалство и с плитки мераци.

Столице моя, та ти си до гуша,

жалко затънала днес във боклука,

газиш в порои, пресъхваш от суша,

все така чужда с онези "оттука".

*

Дом на нищета и бедност,

на охолство и нередност,

на самотни пенсионери,

на имотни милионери,

на вулгарната престъпност,

на пазарната достъпност,

на надупчени трасета

и на жълтите павета,

на ремонти нечовешки,

на задръствания тежки,

на животни, хора, твари

и на старите другари,

на история,преврати

и на шопските салати.

Град на драмите житейски,

град модерен, европейски,

на зелените пространства,

 и на беглите познанства,
на широка толерантност
и дълбока арогантност,

свят на бързата закуска,

дето бавно те отпуска,

дом на толко столичани,

че чак лошо да ти стане.

**

Свят на хора и идеи,

на книжарници, бордеи,

на способни селяндури,

на особени натури,

свят на множество контрасти

...и на нрави, и на страсти !

***

Градски живот на етажи, тераси,

тъй уморен от заря и украси,

ти ме променяш чрез своя формат,

ти мой привличащ отблъскващо град.

...когато август си тръгва

Че летният ритъм е пъргав

ти знаеш отдавна нали !?

Че слънцето капнало пита

с надежда - кога ще вали ?

Умората носи вкуса на

увехнали, сухи треви,

на жарките, дъхави струни,

на топъл безкрай, на върби.

А летният ритъм тъй пъргав

угасващо парещ мъжди,

и август с пожари си тръгва,

септември, за да се роди.

Песен

Излязъл съм от всякакъв социален ритъм,

некомпетентен често твърде много питам,

по чужди мнения, съдби и грях залитам,

но все така щастлив по улиците скитам.

Не съжалявам себе си във срам обаче,

не крия нищо и за всички съм прозрачен,

осмислям времето си сам чрез смях, така че

това помага ми усмихнат все да крача.

У някои пораждам силно безпокойство

и чудят ми се те на това свенливо свойство,

на други пък изглаждам тихото разстройство,

не знам, но мисля, че това не е геройство.

Веднъж блестя, а друг път всячески бледнея,

сега героят съм а после съм злодеят,

и на съдбата кръшкам, дреме й на нея,

тук важното е, че не спирам с плам да пея.

След всеки крах крила разперил аз политвам,

но често будя страх с това, че се опитвам,

не мога друго яче просто да живея,

това е моят начин тук, сега да грея.

На моята скъпа кръщелница София,  вървяща все напред, сега на пет !

...когато те слушам

И няма тежест тук, усилието забравям,

усещам само на смеха ти лекотата,

в блаженство сам гласа ти ме оставя

и бивам аз блажен оттук нататък. 

Край мен, когато зазвъни речта ти,

когато думите ти нежно заиграят,

слуха ми се изостря сякаш в пъти

и трепна резониращ аз, омаян.