Ако някой ме попита . . .

Живея в интересна държава. Живея щастливо, макар и заобиколен от особени прояви, случвания и феномени. Мислех си как бих описал изминалото денонощие набързо и в кратко резюме ако някой чужд ме попита какво се е случило около мен и какво ме интригува от заобикалящата ме социална среда напоследък. Всъщност ако трябва да споделя какво бих му отговорил, бих изложил изказването си така:

Великден мина преди няколко дни, а народа почете Христовото Възкресение за пореден път, само дето заедно с това почете и паметта на шест деца - невинни пешоходци, загинали нелепо поради злощастно стечение на обстоятелствата и под летящата кола на техен връстник, който вероятно също като тях отивал на църква, но почерпен. Те за жалост няма да възкръснат. . .
От друга страна от силните на деня, малко след това се чу фундаментален призив - да се признае джулай морнинг за национален празник. Градивно някак . . . Хората мислят за нас и за това колко ще почиваме, вярно малко са ни празниците напоследък. Вероятно защото вече редовно се работи и делник, и на празник, но какво да сториш, пазарна икономика, сива данъчна орисия и патос ! Друг един народен герой още по-скоро излезе и рече пред Хърватите - "В България се живее добре; много по-напред сме от вас !" Е, ако това не е възрожденски патос, здраве му кажи, жалко само, че истината сякаш се разминава неусетно с твърдението, инак живеят си добре някои, истина е. Стига локални проблеми обаче, дайте да гледаме по-глобално и отгоре на нещата.
Днес ще женим Английски принц, не на шега. Ще пооплакнем око пред телевизорите, наблюдавайки как за едно светбено тържество се харчат малко повече пари от външния дълг на някоя окаяна държавица от третия или четвъртия свят. И така съпричастни към световното село, към планетарното сплотено семейство ще се почувстваме по-близки до братския британски народ, а и до още дузина, от които вероятно също живеем по-добре и щастливо.
И за финал, онази вечер добре че беше Меси, вещо да се намеси, че да  утолим жаждата и да задоволим потребностите си от добър футбол, истинско спортно шоу и зрелище от наистина глобален мащаб, каквито вече рядко изживяваме или по модерному казано - консумираме. Не за друго ами заради това, че то вече други ценности не останаха сякаш.
Макар че малцината останали все още всячески се борим да докажем и покажем, че консумацията не е форма на живот, нито ценност сама по себе си, каквато я очертават някои световни тенденции.
Надявам се силно, че този мой народ много дълго ще се пъне и съпротивлява и няма лесно да позволи да му бъде наденат хомота на консуматора, да позволи да бъде облечен в одеждите на потреблението и да бъде приравнен ценностно с някои живеещи наглед по-добре. (с риск да звуча, като комунист, какъвто далеч не съм). А както знаем надеждата умира последна . . .

Нещо такова бих дал в отговор на въпроса - какво се случва напоследък наоколо ми, а вие !?

Из тежката участ на българския снайперист или няколко думи за предстоящите циркове в Странджа !

Вчера първо чух, после видях и накрая  прочетох, че напъните на държавата да се справи с Шап-а били зачестили, засега само в словесната си амплитуда.

Във връзка с мерките за ограничаване и борба с коварната болест по добитъка, които управляващите предприеха неотдавна, правителството прие план за справяне с проблема в две приоритетни насоки. Първо, ограничаване на достъпа на животни от Турция на наша територия, чрез поставяне на бодливи ограждения по границата с южната ни съседка. Второ, намиране залавяне и изтребване на вече заразените добичета на наша територия. Във връзка с изложените планове, завчера един хубав човек (дето вчера са му набили  хубаво канчето) излезе и каза, че  в спец. операцията по локализирането и ликвидирането на заразените крави ще се включат хеликоптери и снайперисти. Ти да видиш !  И ако това не е  организация…

Досега винаги съм мислил, че българският снайперист безделничи поради липса на назначения, но ето – отвори му се работа ! Чудя се само, дали  куриозното разиграване на подобен сценарий е  толкова необходимо, но явно сме изчерпали другите механизми, с които да привлечем вниманието на Еврокомисарите. Ясно е, че подобна безумна инициатива не би се състояла на практика и все пак подобно говорене оставя неизличими следи по тъканта на обществената ни проява. Макар че какво съм се загрижил за нея, след като количеството на такива нелепи изпълнения напоследък придоби чудовищни размери, в следствие на което така изостреното ни обществено сетиво взе да се притъпява.

За да не продължавам да дълбая анализирайки и така досадно ясни неща, бих завършил с радостната констатация, че вече съм спокоен. Убеден съм, че Странджа съвсем скоро ще е вън от опасност и далече от смъртоносната хватка на Шап-а. Вярвам, че стопаните на заразените животни ще получат изцяло обезщетенията си, а мъдрите ни управници ще продължат да бъдат послушни под строгия надзор на ЕС.

Само да не стане така, че някоя дребна далаверка с тонове (бракувано) телешко да напълни гушата на някой, който никога не е виждал крава на живо. А че хората ще го отнесат за пореден път, това е ясно.

Ще изстрелваме нашенец в небето !?!?!??!?

Обичам големите проекти, големите планове, големите графици, големите сметки и надежди. Те някак винаги са в състояние да те накарат да спреш да мислиш на дребно, да отместиш поглед от ежедневното, скучното, профанното. Да се почувстваш по-голям, значим и деен. Чета в сайта на "Дарик" поместената в последната неделя статия -"Пращаме българин на Марс до 2030 г.?" виж http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=701874 . Все пак сме третата космическа държава, която произвежда храни за астронавти. Ето, отново съм горд, че съм Българин, защото виждам, че в държавната ни политика винаги са били застъпени истински значимите приоритети, никакво гледане пред върха на обувките, никакъв фалш. Горд, но и малко учуден. Учуден защото с радостно чувство разбирам, че все още нещо се произвежда в нашата така мила Родина. И то какво само - храна. А аз сума време ходя по улиците с мисълта, че храната отдавна да недостига на тоя нашия оскотял и дрипав, неграмоте и озлобен народ. Лъжлив явно е бил този наглед сериозен хранителен дефицит. Тук някой би попитал от къде на къде говоря така и от къде съм намерил ососнования за това? На подобен въпрос бих отговорил с аргумента, че другите две страни производителки на астрономически продоволствия са държави дето отдавна са си надвили над масрафа, нахранили са си населението, облекли са го, подслонили са го и по някакъв начим показват, че мислят за него ако не друго. Все неща, които тук още не са се случили.
Изпълнен с надежда обаче и нехаейки за това последното злощастно стечение на политико-икономическите обстоятелства и силно абстрахиран от социалната действителност, аз тръпна в очакване да се окаже, че греша.

Честит първи сняг

Тая сутрин станах със силно нежелание. Станах така както не искам.
Не искам  априлското утро да започва покрито с мокър сняг. Не искам да е толкова студено насред пролет. Не искам денят ми да започва с пускане на телевизора,  от който някой пита - "къде е гражданското общество" по повод поредната социална трагедия, за която не искам да знам, но вече знам. Не искам да зная такива неща, като това, че някакъв смолянски изрод насилвал години наред дъщеря си, като обикновено го правел, като се напиел като свиня инак бил добър и отзивчив човек. Не искам да зная, че подобно нищожество е било приемано нормално от околните, от роднините, близките, комшиите, въобще от всички наоколо. Онзи изнасилвал щерка си, а майката знаела, но била ОК с това. Освен нея и братът на момичето знаел, но и той бил ОК. Бабата, дядото, чичото, стринката, всички те знаели но нямало проблем. Не искам да зная, че чак след пет години на непоклатимо морално семейно статукво, бабата най-сетне успяла да кандардиса внучка си да иде в полицията и да се оплаче, макар че последната всеки ден посещавала социални работници от местния център, на които нищичко не казала - по техните думи.
Подобни неща не искам да зная, но разбирам. И не само разбирам, но и изживявам. Тихо, по своему, по човешки  и с яд и неприязън към дивия селски непукизъм на тая просташка сган, дето може да развъжда и отглежда подобни индивиди.
Но стига за това, от телевизора сутринта се чу и друго. Времето щяло да се пооправи около обяд казаха, че по пладне щяло и слънце да се покаже. А дано !

Вторник преди Цветница или в очакване на Европейското първенство по ветроходство

Няколко дни да подуха и гледай ти, веднага се реши да станем домакин на ветровит форум. Спорно е само дали нас ни духа непрекъснато или ние го духаме повече. . .

*

Факт е, че тия дни много духа из милата ни родина. На места така силно, че направи от локалното едва забележимо пламъче на тъпотата грандиозни пожари, които кой знае как и с какво ще изгасим и дали въобще ще потушим. На моменти ми се струва, че у нас духа най-силно от цяла Европа, но това не е толкова страшно. Лошото е, че повеите непрекъснато си менят посоката, което освен, че е досадно предизвиква и немалко тревоги, неудобства и неизвестност.
Отсега се очертава и есента да е доста ветровита, като засега само датата за провеждане на поредните избори и актьорите в тях се раздухват за края на октомври и началото на ноември. Ще дойде и ще отмине само дето народът отново, струва ми се, ще го издуха, но да не бъдем толкова вятърничави. Ще видим  и този път дали платното на политическата суета ведно с целия й административен такелаж ще се издуят хубаво!

Ще ми се по-често да сколасваме да хванем вятъра, да го обуздаваме практично и да го използваме в наша полза.

Важното в случая е, че бургазлии бързо се усетиха -http://focus-news.net/?id=n1512911

Поглед към кризата

Дали сме подготвени за световната криза, за глобалното “ебало си е майката” и за непредвидимо арогантния ход на икономическата история на човечеството !?

-         Не зная, но си мисля че . . .

…как само сме тренирани - още от люлката ни разгонват фамилиите с комунизъм, Чернобил, боза, първо естествено, после неестествено кисело мляко, оскотяла действителност, хроничен социален недоимък, преход, липса на морал и ценности по причина на същия, инфантилно заплащане, синтетичен шовинизъм и почти ежедневни цунамита от простотия, мислене на дребно и безхаберие от космически порядък !