Обичам големите проекти, големите планове, големите графици, големите сметки и надежди. Те някак винаги са в състояние да те накарат да спреш да мислиш на дребно, да отместиш поглед от ежедневното, скучното, профанното. Да се почувстваш по-голям, значим и деен. Чета в сайта на "Дарик" поместената в последната неделя статия -"Пращаме българин на Марс до 2030 г.?" виж http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=701874 . Все пак сме третата космическа държава, която произвежда храни за астронавти. Ето, отново съм горд, че съм Българин, защото виждам, че в държавната ни политика винаги са били застъпени истински значимите приоритети, никакво гледане пред върха на обувките, никакъв фалш. Горд, но и малко учуден. Учуден защото с радостно чувство разбирам, че все още нещо се произвежда в нашата така мила Родина. И то какво само - храна. А аз сума време ходя по улиците с мисълта, че храната отдавна да недостига на тоя нашия оскотял и дрипав, неграмоте и озлобен народ. Лъжлив явно е бил този наглед сериозен хранителен дефицит. Тук някой би попитал от къде на къде говоря така и от къде съм намерил ососнования за това? На подобен въпрос бих отговорил с аргумента, че другите две страни производителки на астрономически продоволствия са държави дето отдавна са си надвили над масрафа, нахранили са си населението, облекли са го, подслонили са го и по някакъв начим показват, че мислят за него ако не друго. Все неща, които тук още не са се случили.
Изпълнен с надежда обаче и нехаейки за това последното злощастно стечение на политико-икономическите обстоятелства и силно абстрахиран от социалната действителност, аз тръпна в очакване да се окаже, че греша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
очаквам мнението ви на nionik@abv.bg