Ако някой ме попита . . .

Живея в интересна държава. Живея щастливо, макар и заобиколен от особени прояви, случвания и феномени. Мислех си как бих описал изминалото денонощие набързо и в кратко резюме ако някой чужд ме попита какво се е случило около мен и какво ме интригува от заобикалящата ме социална среда напоследък. Всъщност ако трябва да споделя какво бих му отговорил, бих изложил изказването си така:

Великден мина преди няколко дни, а народа почете Христовото Възкресение за пореден път, само дето заедно с това почете и паметта на шест деца - невинни пешоходци, загинали нелепо поради злощастно стечение на обстоятелствата и под летящата кола на техен връстник, който вероятно също като тях отивал на църква, но почерпен. Те за жалост няма да възкръснат. . .
От друга страна от силните на деня, малко след това се чу фундаментален призив - да се признае джулай морнинг за национален празник. Градивно някак . . . Хората мислят за нас и за това колко ще почиваме, вярно малко са ни празниците напоследък. Вероятно защото вече редовно се работи и делник, и на празник, но какво да сториш, пазарна икономика, сива данъчна орисия и патос ! Друг един народен герой още по-скоро излезе и рече пред Хърватите - "В България се живее добре; много по-напред сме от вас !" Е, ако това не е възрожденски патос, здраве му кажи, жалко само, че истината сякаш се разминава неусетно с твърдението, инак живеят си добре някои, истина е. Стига локални проблеми обаче, дайте да гледаме по-глобално и отгоре на нещата.
Днес ще женим Английски принц, не на шега. Ще пооплакнем око пред телевизорите, наблюдавайки как за едно светбено тържество се харчат малко повече пари от външния дълг на някоя окаяна държавица от третия или четвъртия свят. И така съпричастни към световното село, към планетарното сплотено семейство ще се почувстваме по-близки до братския британски народ, а и до още дузина, от които вероятно също живеем по-добре и щастливо.
И за финал, онази вечер добре че беше Меси, вещо да се намеси, че да  утолим жаждата и да задоволим потребностите си от добър футбол, истинско спортно шоу и зрелище от наистина глобален мащаб, каквито вече рядко изживяваме или по модерному казано - консумираме. Не за друго ами заради това, че то вече други ценности не останаха сякаш.
Макар че малцината останали все още всячески се борим да докажем и покажем, че консумацията не е форма на живот, нито ценност сама по себе си, каквато я очертават някои световни тенденции.
Надявам се силно, че този мой народ много дълго ще се пъне и съпротивлява и няма лесно да позволи да му бъде наденат хомота на консуматора, да позволи да бъде облечен в одеждите на потреблението и да бъде приравнен ценностно с някои живеещи наглед по-добре. (с риск да звуча, като комунист, какъвто далеч не съм). А както знаем надеждата умира последна . . .

Нещо такова бих дал в отговор на въпроса - какво се случва напоследък наоколо ми, а вие !?