Честит първи сняг

Тая сутрин станах със силно нежелание. Станах така както не искам.
Не искам  априлското утро да започва покрито с мокър сняг. Не искам да е толкова студено насред пролет. Не искам денят ми да започва с пускане на телевизора,  от който някой пита - "къде е гражданското общество" по повод поредната социална трагедия, за която не искам да знам, но вече знам. Не искам да зная такива неща, като това, че някакъв смолянски изрод насилвал години наред дъщеря си, като обикновено го правел, като се напиел като свиня инак бил добър и отзивчив човек. Не искам да зная, че подобно нищожество е било приемано нормално от околните, от роднините, близките, комшиите, въобще от всички наоколо. Онзи изнасилвал щерка си, а майката знаела, но била ОК с това. Освен нея и братът на момичето знаел, но и той бил ОК. Бабата, дядото, чичото, стринката, всички те знаели но нямало проблем. Не искам да зная, че чак след пет години на непоклатимо морално семейно статукво, бабата най-сетне успяла да кандардиса внучка си да иде в полицията и да се оплаче, макар че последната всеки ден посещавала социални работници от местния център, на които нищичко не казала - по техните думи.
Подобни неща не искам да зная, но разбирам. И не само разбирам, но и изживявам. Тихо, по своему, по човешки  и с яд и неприязън към дивия селски непукизъм на тая просташка сган, дето може да развъжда и отглежда подобни индивиди.
Но стига за това, от телевизора сутринта се чу и друго. Времето щяло да се пооправи около обяд казаха, че по пладне щяло и слънце да се покаже. А дано !