УАО - ефектът . . .

"УАО" ефектът е онова вибрато, което произвеждат гласните ни струни, конфигурирани в точно определено отстояние една спрямо друга в нашето гърло. Той е онзи звуков израз на волевата ни реакция, който произвеждаме най-често в следствие на събития, оказали ни определено въздействие от емоционален или друг характер. Обективността изисква уточнението, че названието "УАО" има по-скоро международен характер съответстващ на западното говорене, писане и общуване, характерно за онази част от човечеството, която е приела английският език за универсално средство в комуникацията си. Разбира се въпросното "УАО" има своите локални отражения в зависимост  от конкретната географска ширина, държава, култура, език и порядки. В страните от югоизточна Европа и в частност у нас, неговите съответствия намират своя смисъл и форма в изрази като: Егати, ебати, еби му майката, маа му деба, баси майката, бах маа му, да бе да, верно ли, не е истина, ама сериозно ли, а стига бе, заеби и др. Голяма част от тези възклицания от вулгарно-уличен и битово-ежедневен характер имат за цел да изразят демонстративно някакво наше  учудване, изненада, сепване, възхита или друга положителна или отрицателна, но най-често спонтанна реакция. За краткост в изложението ще разглеждаме "УАО" ефектът, като синоним и съдържателно отражение на всички по-горе изброени и широко разпространени наши възклицания, както и за всички останали, за които не съм се сетил на момента. Навярно се досещате, че трудността пред която сме изправени тук е, не да изброим пълния набор от съответствия от нашия езиков контекст на разглежданото "УАО", а по-скоро да отчленим онези случаи, в които те са напълно основателни и на място или по-просто казано - предхождащото го. Ще си позволя да дам само няколко примера, които подхождат като основание за подобни възклицания, без да ги подлагам на какъвто и да е било анализ, удоволствието, от който оставям изцяло на Вас. 
С "УАО" възклицаваме, когато разберем че някой е убил седемдесет, осемдесет души в Норвегия без да му мигне окото, когато видим сметката си за ток, когато, макар и рядко, ни казват истината направо, когато разберем, че не познаваме човека до себе си, когато осъзнаем, колко сме безпомощни пред силата на външни и независещи от нас фактори и явления, когато някое събитие изпревари фантазията ни и направи очакванията и представите ни на пух и прах, когато разберем, че сами трябва да преодолеем поредното препятствие, когато този, който най-малко очакваме ни се усмихне, когато онзи в когото сме сигурни ни подведе, когато си дадем ясна сметка какво представляваме, когато силните на деня направят поредното си изявление, когато гладните престанат с безхлебното си смирение, когато, когато, когато . . .
Когато рискът  да разберем статия като тази колкото несериозно, толкова и сериозно ни остави без гаранции за нейната правота!