Понеделнишки . . .

Понеделник се случва,
но не ми се излиза,
вкъщи е скучно,
а навън зее криза . . .

Не е ли отвратително да започнеш седмицата с мисълта, че има нещо сбъркано в целия модел, по който живееш. Да подозираш неуместността във всяка предпоставена стъпка, която си принуден да правиш, част от сценария на програмираното ти битие. Да виждаш прозиращата в почти всяка социална норма погрешно зададена схема, която си принуден да следваш, спазвайки това или онова правило. Да осъзнаваш, макар и смътно, че в цялата тази работа с парите има нещо много гнило. . .
Да се будиш с мисълта, че деня ти е отишъл на халос. Да не се чувстваш щастлив!
Все по-често да ровиш в спомените си, за да откриеш кога за последно си бил. Поради какво, с кого, за колко време, как, защо!?
. . . и  в неуспешните си опити да повториш това щастие, непрекъснато да стигаш до извода, че това се е случвало само тогава, когато макар и за кратко си чувствал, че се изплъзваш от лапите на задушаващата те повсеместна експлоатация, по време на някой загубен уикенд, в десет минутната почивка или пък в безгрижието на дълго жадувана отпуска. Все моменти каращи те да мислиш, че грешката не е в теб, а извън теб!
Стигайки до чудовищно-тъжното заключение, че се надбягваш със себе си заради потребности наложени ти от друг/и, преследвайки необходимости  без които до вчера си бил по-свободен, дишал си по-дълбоко, усмихвал си се по-често, днес отново се чувстваш смазан, нищожен, изгубен, пропилян.
Питайки се все по-често - как стигнах дотук, все по-рядко търсиш решения за изход от душевната си, физическа и човешка атрофия. Опитваш се да се съсредоточиш, но непрекъснато някой ти отвлича вниманието с нещо. Най вече с новините, превърнали се в измервател на непрекъснато случващите се трагедии от всякакъв мащаб и порядък, близо и далеч, за кратко или за дълго . . .
Ежедневно се изправяш пред една и съща констатация - уморен си от това да слушаш за нещастията от космически порядък. Новинарската мегаломания задушава все по-силно човешкото в теб. Онова, което липсва в длъжностната ти характеристика, онова което никой не търси и на което все по-малко се държи. Състрадателност, съпричастност, доброта, чест, морал, вяра, съзидателност, човещина - новите чужди думи в твоя живот.

Седмицата отново започва, а нямаш желание за нищо. Озърташ се, за да намериш правилните мотиви, с които да продължиш напред. Става все по-трудно!

Глобално затопляне, локално зачопляне - майната им. Не спирай да търсиш верните решения, правилните мотиви и истинския си път, в противен случай си пътник (за никъде).