Ах, колко са нежни и фини
в овала си водните пръски,
дълго чакали, носени чинно
в чувала на облаци дръзки,
прекосили океани, ледове, планини,
утешили савани, градове и жадни реки.
И отвъд хоризонта непознали предели,
вековете надвили и живот надживели,
как играят си само щастливи сега
със сияйно свободната водна снага.
Те докосват те леко и само веднъж,
ти нашепват полека – задава се дъжд!
*
Колко мъдри и сини
са водните пръски,
дълго носени чинно
от облаци дръзки. . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар
очаквам мнението ви на nionik@abv.bg