Безцветница по кучешки

Започвам тези редове с уговорката, че когато ще говоря за „безцветница“, това няма да касае нито природата около нас, която се събужда след дългата зима, нито християнската традиция и нейната обредност. Ще стане дума обаче за човешката дейност и резултатите от нея, които пряко ни касаят.

Тия дни „общественото“ внимание за енти път бе привлечено от случилата  се поредна човешка трагедия. Възрастен мъж бе смъртоносно разкъсан от софийски пумияри в кв. Малинова долина, като по-късно почина от раните си в столична болница.

Този път по неведома случайност се оказа, че въпросният човек не е някакъв социален аутсайдер, циганин или клошар и въобще някаква анонимна персона, от която никой не се интересува и чиято липса не би трогнала никого, защото за нея не би се разбрало. Тъкмо напротив, излезе че човекът бил  авторитет, учен,  професор и личност допринесла на света и себе си в миналото, с  активния си живот и дело, и то както в България, така и в чужбина. И казана веднага кипна. Отдавна замлъкнали гласове наддадоха вой.

Последваха ожесточени дебати по радиа и телевизии, експерти се плюха експертно един друг, безпристрастни водещи вземаха страна по въпроса, специалисти обясняваха търпеливо и заплетено на неспециалистите, че работата отново е по-дебела от колкото изглежда…  Случи се обаче и нещо по-страшно. На преден план и за пореден път лъсна масовият непукизъм и безхаберие  на масите обитаващи нашите ширини. Умишлено не използвам термина „общество“, тъй като мисля, че с неговата употреба само бих направил  комплимент на тая безконтролно-безпросветна и безотговорно-проста основно селска маса, която още кална от нивата се изсипа през последните едно, две десетилетия в родния ми град, в родния град на майка ми, в родния град на баща ми, на чичовците и лелите ми,  на дядовците и на бабите ми, но да не продължавам… Затова и малко по-горе съм сложил прилагателното в кавички.

Ставайки неволен свидетел на случващото се, продължавам да не й се радвам на нашата действителност. Ама хич ! Не ми е цветно нещо наоколо напоследък, а на вас !? Особено, след като на връх Цветница съобщиха за кончината на горкия дядо. Става ти едно такова криво, като разбереш, става ти – безцветница.

Какво да се направи, за да се реши проблема!?

Да се строят приюти или Анатема!?

Добре е известно, че на тая крива нива се оре още от Янчулев и Софиянски, та до ден днешен, до Фандъкова.

В началото бяха решили, че нещата ще се оправят, като се изтреби популацията и гътнаха 80 000 песа, но нейсе. След известно време кучешкото присъствие отново се възстанови. Момент, че без да искам направих аналогия с „османското присъствие“. Но нещата вървят натам, че присъствията взеха да имат все повече прилики.

Българският Форбс чувам, щял да помести в новия си брой класация на най-влиятелните българи! Евала, само дето ние отново се намираме в другата класация, тази на безбройните невлиятелни българи  дето кучета ни яли.

А за онези влиятелните добре знаем, че проблемът с бездомните твари не е на дневен ред. Скрити в лачените  си офроуди и с небрежна усмивка, те само ни гледат сеира, докато им дишаме пушилката. Защото влиятелен тук значи освен всичко друго и да вдигаш много шум и пушек нали... 

Взеха болезнено често да се сменят ролите ни нещо напоследък. Иронията в живота ни от ден на ден взе да става по-жестока. Довчера улиците принадлежаха на автомобилите, градинките на децата, тротоарите на хората. Днес колите са на тротоарите, хората на улиците, децата са, който където си ги е заврял, а градинките са на кучетата.

Объркват се нещата, объркваме се стреснато и ние. А Цветница се превръща в безцветница – без главна буква!