Аз съм...

Този стих е посвещение на

моя приятел Иван Иванов

по случай Ивановден!
(поместването му в блога
стана възможно с неговото
съгласие за това, подаръка
за имения му ден да стане
достояние на по-широка публика!)

 

 

Прочети ме няма страшно,

аз съм твоя кратък стих

и във времето сегашно,

да те плаша аз не бих.

 

Аз съм малък и живея

тук докато ме четеш,

днес аз карам те да грееш,

утре сляпо да кълнеш.

 

Аз съм мнимо разнолик

и съм смислова кохезия,

днес съм шепот,утре вик

-хоросанът на амнезията.

 

Прочети ме, давай смело,

погълни ме с поглед сам,

аз съм само мекотело,

горест,радост,смисъл, срам.