...отчаяна от чая

Поканен бе на чай

човекът от лъжата,

по земен обичай

и на удобна дата,

и тя му заговори

за някакви неща,

които му се сториха

по-тъмни от нощта,

в която бе започнал

без свян да се диви,

живеещ реципрочно

на своите беди,

на своите неволи

и ежедневен страх,

на жалките си роли

и честия си грях.

Започнал бе да смята

подведен, заблуден,

че гост е на лъжата,

и че е в неин плен,

че бялото е черно,

че кукла на конци

е станал той модерна,

а своите отци,

предал е и излъгал,

забравил, заклеймил,

и правещ го недъгав

хомотът му е мил…

*

Престанал бе да слуша

лъжата как опява,

дошло му бе до гуша

и взе да се съмнява,

без жар и уговорка

и по внезапен план,

наивният бърборко

попаднал във капан,

накрая се усети

и за да сложи край,

изля чая в лицето

на старата лъжа.

И тук във крайна сметка,

макар и най-накрая,

лъжата-марионетка,

опари се от чая!

 

…отказа се от него,

    отчая се от чая.