Сатирично безработен у дома

 

 

Откак не работя следят ме изкъсо

и с погледи строги ме срещат комшиите,

наглеждат ме зорко сега от дома си,

да бягам не мога, те мои съдии са.

 

Едвам съм си плащал бил тока и сметките,

стоял съм си вкъщи, говорят, четял съм,

излязъл таман, ме одумват съседките

и все по-намръщен съм бил, възгордял се.

 

И все по-непонятен съм ставал, странял съм,

такъв един никакъв, странен и тих,

без работа с месеци сам застоял се,

незнаейки, срам, че в ръце съм добри.

 

С очакване, с трепет, с надежда ме питат

-намери ли нещо, отново цани ли се!?

Възпитано мил всеки път се отчитам,

че търся горещо, запълвайки дните си.