Предбалотажен безпорядък с привкус на хаос, циркове и неяснота, по нашите земи през есен 2011

Избори, електорати, очаквания, цели, нагласи и множество несполучливи гримаси.

. . . предизборни програми, проучвания, прогнози, паралели, пропаганда, пъстри партии, полицаи, парвенюта, пристрастия, патриотизъм, полудяла публичност, прелъстяване на простосмъртни, предвидимо падение, парадокси, празни приказки, простащини и тем подобни . . .  Прах и публично перчене! (в първоначалния вариант - "пърдене", но жена ми ме придума да смекча тона).

Не че имам уши и очи за тия работи, но главата ми гръмна от всичкия този шум. Добре че не си платих телевизията за последния месец, защото едвам щях да издържа да не счупя телевизора, а като гледам какво става в мрежата, разбирам колко мъдро съм постъпил. И все пак политическия бъркоч, от който преливат множество наши сериозни и недотам сериозни сайтове, ме навежда на някои мисли та дори и на скромно-дръзки открития и съпоставки. Тях именно  съм решил далновидно да споделя с вас в следващите редове.

В напразните си опити да се провра тихомълком измежду талазите от политическа тлака, за да стигна до каквото ми трябва, се натъкнах на няколко тревожни съобщения и снимки.

Първо – Някакви окаяни люде с някакви още по-окаяни чували, чакали окаяния си ред, за да смъкнат тежкия товар от плещите си пред някаква окаяна зала, пълна с други още по-окаяни хора, които пък от своя страна трябвало да поемат на свой ред тежкия товар на народния вот, от ония последните, които в крайна сметка почакали, попсували, премръзнали и изпоприпадали, та чак се наложило да им се оказва смешна, пардон, спешна медицинска помощ.

Второ – Някакви чудовищни проценти от протоколите за обработка се оказали сбъркани, сгрешени или подлежащи на санкции относно съдържанието си.

Трето – Някъде нещо се объркало, другаде въобще пропаднало, тъй като още от началото не било в ред или както трябва . . .

Трето, Четвърто и Пето- също има, но тия последните даже не заслужават да бъдат споменавани нажежени от тягостна досада и безсмислие.

Не се имам за много съобразителен, но натъквайки се на всичките тези тревожни отзиви, неволно ми хрумна, че повечето от тия трудности от сорта на броенето на бюлетини на око, на крак или на бърза ръка, достоверността му, както и тази на самите бюлетини, биха могли  да бъдат решени, облекчени или поне заобиколени ако някой се беше сетил навреме да взаимства една проста и добре позната ни система, като широко разпространената в българският спортен тотализатор например. За целта ония в з. Универсиада трябваше само да бъдат снабдени с няколко от съответните скенери, по подобие на срещащите се във всеки тото-пункт и преброяването на бюлетините би се  провело без главоболия и фалове, и с минимален риск от човешка грешка. Бюлетините пък можеха да имат сериен номер, подобно на всеки тото-фиш, който да ги валидизира при сканиране, като удостовери информацията свързана с това къде и в коя точно секция са пуснати от гласоподавателя, пък иди после ги подменяй. Толкова е просто, че няма накъде нали . . .

Да не говорим, че вероятно би излязло и по-на сметка на нас данъкоплатците, защото ако тръгнем да смятаме разноските по свестяването, лекуването, възстановяването и следболничната помощ  на премръзналите, прегладнели и припаднали, то къде ще му излезе края. Да не говорим ако тия последните нещастни и изпаднали в немилост граждани скандирайки „Мафия“, решат да съдят държавата затова, че не им е платила извънредни и въобще, че ги е докарала до това дередже, то би станала една дълга и мътна, та знае ли се.

Да не решите, че съм спец в намирането на прости и надеждни решения, нищо подобно, просто споделям хрумванията си опитвайки по своему да разнообразя, както формата, така и съдържанието на политическия коментар в стремежа си да съм ви максимално малко досаден.

И ако трябва да бъда за малко сериозен, ще кажа, че за мен тук важното е, не кой за кого е и не какъв е цвета на това или онова говорене и писане, а как всъщност се случват нещата наоколо. Дали едни процеси, които сме свикнали да наричаме публични, протичат нормално или не. Констатирайки, че твърде често вярата ни в регламентите, които са обществено достояние, се оказва подведена, чувствам подтика да ви занимавам с подобно изложение, за което изпитвам съществена и сърдечна отговорност.

Останете със здраве !

Президентски избори

Говорим си тук с моят прекрасен черен лабрадор Блек днес, след като допреди малко му четох подробно (и внимавайки с артикулацията) анализа на първия тур от президентската предизборна надпревара, направен от политологът Антоний Тодоров и поместен в сайта на Фокус.
Та го питам сега -  за кого би гласувал на балотажа !?
А той, след като се позамисля малко, първо ми подава лява лапа-Калфин, после дясна-Плевнелиев. Викам си на акъла - я да ти се не види и черната фурнаджийска лопата. На кучешкия вот не може да се разчита, да знаете !
Добре, че на песовете все още не им е разрешено да гласуват, инак ще стане една...

(снимката е съвсем автентична, в случай че буди съмнения у вас!)

. . . загледан в трупа на балона

Неотдавна присъствах на един детски рожден ден, където естествено беше пълно с малчугани. Хлапетии, чиято основна цел през повечето време беше да се надпреварват гонейки поредния надут от родителите им продълговат балон, пуснат като стръв отпреде им и на воля набиращ скорост издишайки и едновременно бягайки от жадните им детски ръце.  .  .
В края на своя бяг и малко преди съвсем да й свърши въздуха, всяка латексова форма по един или друг начин ставаше пленник на своите шумни и немирни преследвачи.
Един представител на резервоарите с въздух обаче, след краткия си и спираловиден полет се приземи в краката ми, незабелязан от преследвачите си и намерил своя кратък покой в продълговатата сянка на подмасието, която ненадейно го приюти.

След плахо колебание реших да взема гъвкавия, жълтеникаво лепкав и продълговат скелет в ръцете си, като го заразглеждах с любопитство. Естествено това изживяло живота си парче гума вече не представляваше нещо повече от парче лепкаво-лигава маса, все още носеща мириса на слюнката дала й мимолетен живот и скорост. И все пак отпуснатото тяло на свободния допреди малко балон ме наведе на една мисъл.
Загледан в него си представих, че може би тъкмо подобен кратко летящ  и бленуван къс представляват мечтите ни. Тези, които най-често се страхуваме да следваме и гоним. Същите, които с много усилия и пот надуваме търпеливо, но които вече пуснати, все ни убягват, изплъзвайки се, винаги по-бързи от всеки наш рефлекс и реакция. Шмугващи се ловко между напразните ни опити да ги уловим, подчиним и рационализираме, но едновременно все така дълбоко и присъщо наши.
Зачудих се защо така често се случва, че най-съкровените ни планове, тези които най-дълго и прецизно сме градили, ваяли и строили, най-сигурно и многокротно сме пресмятали и подреждали, са същите тези, от които най-често се отказваме поради разминаването с ежедневния ни график и рутинно-сивата житейска тяга. Дали мечтите ни не стават най-честата жертва принесена от самите нас пред олтара на бизко-обозримото, сигурното, предвидимото и профанното, винаги с цената да отстъпим от себе си, за да съхраним онова "нас", в което най-малко вярваме, и което ни носи по най-краткия път към бездушното  и измамно спокойствие, което не прави нищо повече от това да ни обезличава.

Гледайки как децата препускат след шарените игриви балони, не мога да престана да вярвам, че сред нас няма как да не продължава да има такива замечтани самозванци, които също продължават неуморно да следват себе си-то си, закодирано в поредното наглед причудливо намерение и в шантавия мерак да постигнат нещо непремено твърдоглаво и изключително чуждо на повсеместния прагматизъм.

Макар и изпитвайки известни съмнения дали съм все още от тях, аз ги подкрепям и им желая сърдечно успех на всяка цена, а ти !?

- внимавай да не те изпреваря докато гоним формата на  "себе си-то" си, макар че тук няма губещи!     
. . . а че съдържанието е въздух под налягане е ясно по условие.

Рождение

На тридесети август в слънчевото пладне
роди ми се кръщелница щастливо,
към единайсет в две и единайсета жадно
отвори тя очи красиво.


Обичано и чакано детето,
ще носи името София
и ще пребъде под небето
момичето на Петко и Мария.


И както всяка жива твар,
ще носи радост, въздуха ще диша,
ще служи и ще бъде господар
на своите мечти и нежни грижи.


Бъди честита мила, радвай своя род
от днес до светли бъднини,
обичай силно и дари живот,
разбирай и прощавай, не греши.

На моите Кумци с много обич и радост !

Пред буря

Ах, колко са нежни и фини

 в овала си водните пръски,

дълго чакали, носени чинно

 в чувала на облаци дръзки,

прекосили океани, ледове, планини,

утешили савани, градове и жадни реки.

И отвъд хоризонта непознали предели,

вековете надвили и живот надживели,

как играят си само щастливи сега

със сияйно свободната водна снага.

Те докосват те леко и само веднъж,

ти нашепват полека – задава се дъжд!

*

Колко мъдри и сини

са водните пръски,

дълго носени чинно

от облаци дръзки. . .

Понеделнишки . . .

Понеделник се случва,
но не ми се излиза,
вкъщи е скучно,
а навън зее криза . . .

Не е ли отвратително да започнеш седмицата с мисълта, че има нещо сбъркано в целия модел, по който живееш. Да подозираш неуместността във всяка предпоставена стъпка, която си принуден да правиш, част от сценария на програмираното ти битие. Да виждаш прозиращата в почти всяка социална норма погрешно зададена схема, която си принуден да следваш, спазвайки това или онова правило. Да осъзнаваш, макар и смътно, че в цялата тази работа с парите има нещо много гнило. . .
Да се будиш с мисълта, че деня ти е отишъл на халос. Да не се чувстваш щастлив!
Все по-често да ровиш в спомените си, за да откриеш кога за последно си бил. Поради какво, с кого, за колко време, как, защо!?
. . . и  в неуспешните си опити да повториш това щастие, непрекъснато да стигаш до извода, че това се е случвало само тогава, когато макар и за кратко си чувствал, че се изплъзваш от лапите на задушаващата те повсеместна експлоатация, по време на някой загубен уикенд, в десет минутната почивка или пък в безгрижието на дълго жадувана отпуска. Все моменти каращи те да мислиш, че грешката не е в теб, а извън теб!
Стигайки до чудовищно-тъжното заключение, че се надбягваш със себе си заради потребности наложени ти от друг/и, преследвайки необходимости  без които до вчера си бил по-свободен, дишал си по-дълбоко, усмихвал си се по-често, днес отново се чувстваш смазан, нищожен, изгубен, пропилян.
Питайки се все по-често - как стигнах дотук, все по-рядко търсиш решения за изход от душевната си, физическа и човешка атрофия. Опитваш се да се съсредоточиш, но непрекъснато някой ти отвлича вниманието с нещо. Най вече с новините, превърнали се в измервател на непрекъснато случващите се трагедии от всякакъв мащаб и порядък, близо и далеч, за кратко или за дълго . . .
Ежедневно се изправяш пред една и съща констатация - уморен си от това да слушаш за нещастията от космически порядък. Новинарската мегаломания задушава все по-силно човешкото в теб. Онова, което липсва в длъжностната ти характеристика, онова което никой не търси и на което все по-малко се държи. Състрадателност, съпричастност, доброта, чест, морал, вяра, съзидателност, човещина - новите чужди думи в твоя живот.

Седмицата отново започва, а нямаш желание за нищо. Озърташ се, за да намериш правилните мотиви, с които да продължиш напред. Става все по-трудно!

Глобално затопляне, локално зачопляне - майната им. Не спирай да търсиш верните решения, правилните мотиви и истинския си път, в противен случай си пътник (за никъде).

Юбиляр

Дали харесвам този ден

от глъч и равносметки избуял,

пропит, наситен, осенен

и от „честито“ натежал . . . !?

Харесвам го, разбира се, че да,

в щастливата си участ на рожденик
и сред доброжелателна среда,
на поздрава ви съм усмихнат  пленник !

УАО - ефектът . . .

"УАО" ефектът е онова вибрато, което произвеждат гласните ни струни, конфигурирани в точно определено отстояние една спрямо друга в нашето гърло. Той е онзи звуков израз на волевата ни реакция, който произвеждаме най-често в следствие на събития, оказали ни определено въздействие от емоционален или друг характер. Обективността изисква уточнението, че названието "УАО" има по-скоро международен характер съответстващ на западното говорене, писане и общуване, характерно за онази част от човечеството, която е приела английският език за универсално средство в комуникацията си. Разбира се въпросното "УАО" има своите локални отражения в зависимост  от конкретната географска ширина, държава, култура, език и порядки. В страните от югоизточна Европа и в частност у нас, неговите съответствия намират своя смисъл и форма в изрази като: Егати, ебати, еби му майката, маа му деба, баси майката, бах маа му, да бе да, верно ли, не е истина, ама сериозно ли, а стига бе, заеби и др. Голяма част от тези възклицания от вулгарно-уличен и битово-ежедневен характер имат за цел да изразят демонстративно някакво наше  учудване, изненада, сепване, възхита или друга положителна или отрицателна, но най-често спонтанна реакция. За краткост в изложението ще разглеждаме "УАО" ефектът, като синоним и съдържателно отражение на всички по-горе изброени и широко разпространени наши възклицания, както и за всички останали, за които не съм се сетил на момента. Навярно се досещате, че трудността пред която сме изправени тук е, не да изброим пълния набор от съответствия от нашия езиков контекст на разглежданото "УАО", а по-скоро да отчленим онези случаи, в които те са напълно основателни и на място или по-просто казано - предхождащото го. Ще си позволя да дам само няколко примера, които подхождат като основание за подобни възклицания, без да ги подлагам на какъвто и да е било анализ, удоволствието, от който оставям изцяло на Вас. 
С "УАО" възклицаваме, когато разберем че някой е убил седемдесет, осемдесет души в Норвегия без да му мигне окото, когато видим сметката си за ток, когато, макар и рядко, ни казват истината направо, когато разберем, че не познаваме човека до себе си, когато осъзнаем, колко сме безпомощни пред силата на външни и независещи от нас фактори и явления, когато някое събитие изпревари фантазията ни и направи очакванията и представите ни на пух и прах, когато разберем, че сами трябва да преодолеем поредното препятствие, когато този, който най-малко очакваме ни се усмихне, когато онзи в когото сме сигурни ни подведе, когато си дадем ясна сметка какво представляваме, когато силните на деня направят поредното си изявление, когато гладните престанат с безхлебното си смирение, когато, когато, когато . . .
Когато рискът  да разберем статия като тази колкото несериозно, толкова и сериозно ни остави без гаранции за нейната правота!

Разгеле

Вчера във вечерните новини съобщиха, че учените били направили голямо откритие, епохално по своята значимост и непредвидимо спрямо последиците, които ще донесе, а именно
- "След милиони години еволюция човешкият мозък е стигнал прага на своето развитие и оттук нататък няма повече накъде. Занапред ще има само регрес и връщане назад. Накратко, не е възможо да станем по-умни."
Каквото беше - беше! Който се развил - развил, толкова братя и сестри. Явно е, че за в бъдеще ще трябва да се справяме с наличното, като не можем да очакваме повече от себе си. Черепната ни кутия не позволява по-нататъшно израстване на сивото ни вещество, какво да правиш, жалко но факт. Даже мен ако питате, надявам се да има известно връщане назад във възможностите, мераците и ищаците ни, тъй като последните наистина станаха големи, незадоволими и чудовищно сложни. Пък и като се замислим, какво се получи от толкова много акъл и глобално поумняване!?
Главно неприятни, меко казано неща, които като сложим на везната на истината, морала и науката, на собственият ни интерес и добруване, сякаш натежават в отрицателна посока. Вижте двадесетия век, хвърлете поглед и върху началото на двадесет и първия. Какво съзирате там!? Спрямо малкото стъпки, които сме направили в полза на човечеството се очертават многото в негова вреда. В епохата на глобалните комуникации сме свидетели и на глобални болести, глобално затопляне, глобални конфликти, глобален глад, глобална мизерия и глобална глупост или бъркам . . . !? 
Светът не се е променил чак толкова много спрямо предишните епохи от развитието си. Днес отново едно смътно малцинство държи средствата, възможностите, благата и лостовете, с които управлява мнозинството, нещо повече, задава и правилита, които да следва битието на масите, стара и добре изпитана формула. Ако тук има някаква промяна, то тя се състои единствено в това, че към днешна дата мнозинството е станало много по-голямо от преди и нищо повече. А като функция от голямото поумняване можем да изведем единствено обстоятелството, че малцинството съумява да реализира доминацията си над останалите с не по-малък успех от преди. Това за жалост си мисля е най-естествения извод, до който достигаме.
Редно е обаче успоредно с тези редове да кажа и нещо друго. Тая големи очаквания, че заедно с достигането на прага на поумняването, ще съумеем да погледнем назад към онези моменти от равитието си, в които макар и не толкова умни сме направили верните стъпки в посока на напредъка, благоденствието и най-вече на щастието си и без които стъпки, днес не бихме били такива каквито сме всъщност. Имам в предвид онези наши често едва забележими скокове, които са допринесли за това да бъдем по-човечни, по-добри, по-разбиращи и по-вярващи.
Моят призив се състои в това да ви предупредя да не слушате, когато някой друг и отгоре ви казва кои са именно тези стъпки. Вие сте тези, които трябва да решите!
. . . освен ако вторият етаж все още не е мебелиран!

. . . взор

Отишли сме далеч напред,

развили сме се доста,

но и с модерен мироглед,

рушим прастари мостове.

И с много рутина и компетенции

напред вглъбено устремени,

не виждаме около нас тенденциите

довеждащи повратните промени.

Промени правещи ни чужди

един на друг и всеки Божи ден,

затварящи ни в себе си и лъжещи,

че още можем да се разберем.

Отишли сме далеч напред !?

Дали не бъркаме в това,

дали не виждаме в портрет

модерната си само самота . . .

Опит

Искам да напиша стих,
искам да е хубав,
искам, но сега не бих,
искам с нови думи. . .

Искам да го прочетеш,
искам да не питаш,
искам, но сега копнеж
дразни апетита.

Искам да ти кажа "Чао",
после да се запознаем,
искам на това начало,
в края само да сияем !

Искам да се спрем за миг,
искам да помислим,
искам да съм твоят вик,
искам да си моят пристан.

С искането си дотук,
сякаш само искам,
но от утре ще съм друг,
с нови прями искания.

За хората . . .

Наскоро чух,  а по-късно и видях, че е монтирано табло, което показва броят на загиналите при ПТП за съответната година в България, на фасадата близо до главния вход на ВМА в София.
Дето викаше един - "видите ли" странно се почувствах. Не в ролята си на съзерцател и маргинал, а  в тази на участник в случващото се по пътищата ни безумство, каквито сме и всички ние всъщност, за наш дълбок, общовалиден и единосъщ срам ! Явно, оказва се това е формулата за противодействие на всекидневно случващото се. Истината е, че не искам да пиша за това. Това ме отвращава, погнусява, отчайва и в резултат на изброеното - изтъпявам (по модерному). Явно е дошъл момента да се обърнем към сухата статистика, тази която сочи, че по пътищата у нас загиват повече хора отколкото във всички мисии на ООН провеждани ежегодно по целия глобус.
Последното ме навежда на мисълта, че явно не правим нещо както трябва, не се чуваме един друг, не се виждаме, не се уважаваме и за нещастие не сме в състояние и да се търпим взаимно. Нима всички тези удобства на научно техническия прогрес, на пътостроенето и на автомобилостроенето не съществуват, за да са ни от полза, не за да ни вредят . . . 
Тази страшна цифра ме блъска непрекъснато, тези двадесет и повече хиляди отишли си за няма и двадесет години са битие, което ме обезкуражава непрестанно. В контекста на изложеното, ежедневните съобщения за трима, петима, седмина, шестима по Великден наведнъж и прочее загинали, твърде много натежават, защото се чувствам част от това, както предполагам и вие. Безпомощна  сякаш част, невзрачна и незначима. И все пак ! За последните две десетилетия аз не съм причинил никаква злополука. Не съм бил предпоставка за никакъв инцидент. Да, но и не съм помогнал за предотвратяването на такъв.
Изброявайки и описвайки всичко това си мисля, че въпреки всичко мога да променя нещо. Мога по един скромно невзрачен наглед начин да вменя на околните, на близките и на приятелите ми, на познатите ми и на всички, с които общувам - да внимават, да пазят себе си и този до себе си, този отстрани и този отсреща, този който е невинен и този, който е виновен, от всяка злочеста развръзка, която зависи и не зависи отчасти или изцяло от тях.
Отдавам нелепостта, че не ценим достатъчно живота, на съвремието, на факта, че твърде малко мислим за хората.
А  всъщност да мислиш за тях и за себе си, значи да прегърнеш живота !
Ето как например - http://www.youtube.com/watch?v=h-8PBx7isoM

Ако някой ме попита . . .

Живея в интересна държава. Живея щастливо, макар и заобиколен от особени прояви, случвания и феномени. Мислех си как бих описал изминалото денонощие набързо и в кратко резюме ако някой чужд ме попита какво се е случило около мен и какво ме интригува от заобикалящата ме социална среда напоследък. Всъщност ако трябва да споделя какво бих му отговорил, бих изложил изказването си така:

Великден мина преди няколко дни, а народа почете Христовото Възкресение за пореден път, само дето заедно с това почете и паметта на шест деца - невинни пешоходци, загинали нелепо поради злощастно стечение на обстоятелствата и под летящата кола на техен връстник, който вероятно също като тях отивал на църква, но почерпен. Те за жалост няма да възкръснат. . .
От друга страна от силните на деня, малко след това се чу фундаментален призив - да се признае джулай морнинг за национален празник. Градивно някак . . . Хората мислят за нас и за това колко ще почиваме, вярно малко са ни празниците напоследък. Вероятно защото вече редовно се работи и делник, и на празник, но какво да сториш, пазарна икономика, сива данъчна орисия и патос ! Друг един народен герой още по-скоро излезе и рече пред Хърватите - "В България се живее добре; много по-напред сме от вас !" Е, ако това не е възрожденски патос, здраве му кажи, жалко само, че истината сякаш се разминава неусетно с твърдението, инак живеят си добре някои, истина е. Стига локални проблеми обаче, дайте да гледаме по-глобално и отгоре на нещата.
Днес ще женим Английски принц, не на шега. Ще пооплакнем око пред телевизорите, наблюдавайки как за едно светбено тържество се харчат малко повече пари от външния дълг на някоя окаяна държавица от третия или четвъртия свят. И така съпричастни към световното село, към планетарното сплотено семейство ще се почувстваме по-близки до братския британски народ, а и до още дузина, от които вероятно също живеем по-добре и щастливо.
И за финал, онази вечер добре че беше Меси, вещо да се намеси, че да  утолим жаждата и да задоволим потребностите си от добър футбол, истинско спортно шоу и зрелище от наистина глобален мащаб, каквито вече рядко изживяваме или по модерному казано - консумираме. Не за друго ами заради това, че то вече други ценности не останаха сякаш.
Макар че малцината останали все още всячески се борим да докажем и покажем, че консумацията не е форма на живот, нито ценност сама по себе си, каквато я очертават някои световни тенденции.
Надявам се силно, че този мой народ много дълго ще се пъне и съпротивлява и няма лесно да позволи да му бъде наденат хомота на консуматора, да позволи да бъде облечен в одеждите на потреблението и да бъде приравнен ценностно с някои живеещи наглед по-добре. (с риск да звуча, като комунист, какъвто далеч не съм). А както знаем надеждата умира последна . . .

Нещо такова бих дал в отговор на въпроса - какво се случва напоследък наоколо ми, а вие !?

Из тежката участ на българския снайперист или няколко думи за предстоящите циркове в Странджа !

Вчера първо чух, после видях и накрая  прочетох, че напъните на държавата да се справи с Шап-а били зачестили, засега само в словесната си амплитуда.

Във връзка с мерките за ограничаване и борба с коварната болест по добитъка, които управляващите предприеха неотдавна, правителството прие план за справяне с проблема в две приоритетни насоки. Първо, ограничаване на достъпа на животни от Турция на наша територия, чрез поставяне на бодливи ограждения по границата с южната ни съседка. Второ, намиране залавяне и изтребване на вече заразените добичета на наша територия. Във връзка с изложените планове, завчера един хубав човек (дето вчера са му набили  хубаво канчето) излезе и каза, че  в спец. операцията по локализирането и ликвидирането на заразените крави ще се включат хеликоптери и снайперисти. Ти да видиш !  И ако това не е  организация…

Досега винаги съм мислил, че българският снайперист безделничи поради липса на назначения, но ето – отвори му се работа ! Чудя се само, дали  куриозното разиграване на подобен сценарий е  толкова необходимо, но явно сме изчерпали другите механизми, с които да привлечем вниманието на Еврокомисарите. Ясно е, че подобна безумна инициатива не би се състояла на практика и все пак подобно говорене оставя неизличими следи по тъканта на обществената ни проява. Макар че какво съм се загрижил за нея, след като количеството на такива нелепи изпълнения напоследък придоби чудовищни размери, в следствие на което така изостреното ни обществено сетиво взе да се притъпява.

За да не продължавам да дълбая анализирайки и така досадно ясни неща, бих завършил с радостната констатация, че вече съм спокоен. Убеден съм, че Странджа съвсем скоро ще е вън от опасност и далече от смъртоносната хватка на Шап-а. Вярвам, че стопаните на заразените животни ще получат изцяло обезщетенията си, а мъдрите ни управници ще продължат да бъдат послушни под строгия надзор на ЕС.

Само да не стане така, че някоя дребна далаверка с тонове (бракувано) телешко да напълни гушата на някой, който никога не е виждал крава на живо. А че хората ще го отнесат за пореден път, това е ясно.

Ще изстрелваме нашенец в небето !?!?!??!?

Обичам големите проекти, големите планове, големите графици, големите сметки и надежди. Те някак винаги са в състояние да те накарат да спреш да мислиш на дребно, да отместиш поглед от ежедневното, скучното, профанното. Да се почувстваш по-голям, значим и деен. Чета в сайта на "Дарик" поместената в последната неделя статия -"Пращаме българин на Марс до 2030 г.?" виж http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=701874 . Все пак сме третата космическа държава, която произвежда храни за астронавти. Ето, отново съм горд, че съм Българин, защото виждам, че в държавната ни политика винаги са били застъпени истински значимите приоритети, никакво гледане пред върха на обувките, никакъв фалш. Горд, но и малко учуден. Учуден защото с радостно чувство разбирам, че все още нещо се произвежда в нашата така мила Родина. И то какво само - храна. А аз сума време ходя по улиците с мисълта, че храната отдавна да недостига на тоя нашия оскотял и дрипав, неграмоте и озлобен народ. Лъжлив явно е бил този наглед сериозен хранителен дефицит. Тук някой би попитал от къде на къде говоря така и от къде съм намерил ососнования за това? На подобен въпрос бих отговорил с аргумента, че другите две страни производителки на астрономически продоволствия са държави дето отдавна са си надвили над масрафа, нахранили са си населението, облекли са го, подслонили са го и по някакъв начим показват, че мислят за него ако не друго. Все неща, които тук още не са се случили.
Изпълнен с надежда обаче и нехаейки за това последното злощастно стечение на политико-икономическите обстоятелства и силно абстрахиран от социалната действителност, аз тръпна в очакване да се окаже, че греша.

Честит първи сняг

Тая сутрин станах със силно нежелание. Станах така както не искам.
Не искам  априлското утро да започва покрито с мокър сняг. Не искам да е толкова студено насред пролет. Не искам денят ми да започва с пускане на телевизора,  от който някой пита - "къде е гражданското общество" по повод поредната социална трагедия, за която не искам да знам, но вече знам. Не искам да зная такива неща, като това, че някакъв смолянски изрод насилвал години наред дъщеря си, като обикновено го правел, като се напиел като свиня инак бил добър и отзивчив човек. Не искам да зная, че подобно нищожество е било приемано нормално от околните, от роднините, близките, комшиите, въобще от всички наоколо. Онзи изнасилвал щерка си, а майката знаела, но била ОК с това. Освен нея и братът на момичето знаел, но и той бил ОК. Бабата, дядото, чичото, стринката, всички те знаели но нямало проблем. Не искам да зная, че чак след пет години на непоклатимо морално семейно статукво, бабата най-сетне успяла да кандардиса внучка си да иде в полицията и да се оплаче, макар че последната всеки ден посещавала социални работници от местния център, на които нищичко не казала - по техните думи.
Подобни неща не искам да зная, но разбирам. И не само разбирам, но и изживявам. Тихо, по своему, по човешки  и с яд и неприязън към дивия селски непукизъм на тая просташка сган, дето може да развъжда и отглежда подобни индивиди.
Но стига за това, от телевизора сутринта се чу и друго. Времето щяло да се пооправи около обяд казаха, че по пладне щяло и слънце да се покаже. А дано !

Вторник преди Цветница или в очакване на Европейското първенство по ветроходство

Няколко дни да подуха и гледай ти, веднага се реши да станем домакин на ветровит форум. Спорно е само дали нас ни духа непрекъснато или ние го духаме повече. . .

*

Факт е, че тия дни много духа из милата ни родина. На места така силно, че направи от локалното едва забележимо пламъче на тъпотата грандиозни пожари, които кой знае как и с какво ще изгасим и дали въобще ще потушим. На моменти ми се струва, че у нас духа най-силно от цяла Европа, но това не е толкова страшно. Лошото е, че повеите непрекъснато си менят посоката, което освен, че е досадно предизвиква и немалко тревоги, неудобства и неизвестност.
Отсега се очертава и есента да е доста ветровита, като засега само датата за провеждане на поредните избори и актьорите в тях се раздухват за края на октомври и началото на ноември. Ще дойде и ще отмине само дето народът отново, струва ми се, ще го издуха, но да не бъдем толкова вятърничави. Ще видим  и този път дали платното на политическата суета ведно с целия й административен такелаж ще се издуят хубаво!

Ще ми се по-често да сколасваме да хванем вятъра, да го обуздаваме практично и да го използваме в наша полза.

Важното в случая е, че бургазлии бързо се усетиха -http://focus-news.net/?id=n1512911

Поглед към кризата

Дали сме подготвени за световната криза, за глобалното “ебало си е майката” и за непредвидимо арогантния ход на икономическата история на човечеството !?

-         Не зная, но си мисля че . . .

…как само сме тренирани - още от люлката ни разгонват фамилиите с комунизъм, Чернобил, боза, първо естествено, после неестествено кисело мляко, оскотяла действителност, хроничен социален недоимък, преход, липса на морал и ценности по причина на същия, инфантилно заплащане, синтетичен шовинизъм и почти ежедневни цунамита от простотия, мислене на дребно и безхаберие от космически порядък !